Бъфало Спрингфийлд
| „Бъфало Спрингфийлд“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Лос Анджелис, САЩ |
| Създаване |  Лос Анджелис, САЩ |
| Стил | фолк рок психеделик рок |
| Активност | 1966 – 2012 |
| Свързани изпълнители | Кросби, Стилс, Неш енд Йънг, Манасас, Поко |
| Уебсайт | |
| Членове | Ричи Фюрей Стивън Стилс Нийл Йънг Дюи Мартин Брус Палмър Джим Месина Кен Коблън Джим Фийлдър |
| „Бъфало Спрингфийлд“ в Общомедия | |
„Бъфало Спрингфийлд“ (на английски: Buffalo Springfield) е психеделична и фолк рок група от Лос Анджелис, Съединени американски щати.
„Бъфало Спрингфийлд“ е канадско-американска рок група, създадена през 1966 год. в Лос Анджелис, Калифорния от канадските музиканти Нийл Йънг (Neil Young), Брус Палмър (Bruce Palmer) и Дюи Мартин (Dewey Martin) и американските музиканти Стивън Стилс и Ричи Фюрей (Richie Furay). Групата е известна най-вече с песента си „For What It's Worth“. За краткото си съществуване (1966 – 1968) успява да издаде три албума и няколко сингъла. За тяхната музика е характерна комбининацията на елементи от американската фолклорна и кънтри музика с британското звучене и психеделични рок влияния. Именно те, заедно с групата The Byrds, определят насоките на ранното развитие на камбинацията между фолк и рок музиката, т.нар. психеделичен рок.
Името на групата Буфало Спрингфийлд е заимствано от известна марка парни валяци, произвеждани от Buffalo-Springfield Roller Company. Групата има характерен, разпознаваем собствен стил.
Бъфало Спрингфийлд се събират в Лос Анджелис през 1966 г. Стивън Стилс свири на китара, клавишни и е вокал), Дюи Мартин (Dewey Martin) — свири на барабани и също е вокал, Брус Палмър (Bruce Palmer) — свири на бас китара, Ричи Фюрей (Richie Furay) — на китара и вокал, а Нийл Йънг (Neil Young) — на китара, хармоника, пиано и вокал).[1] през 1966 год. групата подписва договор с Atlantic Records и издава дебютния си сингъл Nowadays Clancy Can't Even Sing, който веднага става хит в Лос Анджелис.[2] През януари 1967 г. издават протестната си песен For What It's Worth, която става единственият им хит, класиран в топ 10 на САЩ. Тази песен е и химн на контракултурата в САЩ. Вторият им албум – Buffalo Springfield Again бележи прогреса им към психеделия и хардрок и включва други добре познати песни като Bluebird и Mr. Soul.
През 1968 г. след няколкократни ареста на членовете на групата, свързани с наркотици и промени на състава, групата се разпада. Техният трети и последен албум – Last Time Around е съставен и издаден малко след разпадането им. След разпадането на групата Стивън Стилс сформира супергрупата Crosby, Stills & Nash с участие на Дейвид Кросби от Byrds и Греъм Наш от The Hollies, а през 1969 г. Нийл Йънг започва своята солова кариера. По-късно се присъединява към Стивън Стилс и става част от групата Кросби, Стилс, Неш & Йънг. Ричи Фюрей заедно с Джим Месина сформират кънтри рок групата Poco.[3]
През 1997 г. „Бъфало Спрингфийлд“ са записани в Залата на славата на рокендрола. През 2011 г. те се събират отново за еднократно турне.
Историята на основаването на групата
[редактиране | редактиране на кода]Нийл Йънг и Стивън Стилс се срещат през 1965 г в Онтарио. Тогава Нийл Йънг свири с групата The Squires от Уинипег, която ръководи от февруари 1963 г. По това време Стивън Стилс е на турне с групата The Company. Групата се разпада в края на това турне. След това Стивън Стилс се премества да живее в Калифорния, където работи като студиен музикант и има серия от неуспешни прослушвания. Тогава звукозаписният продуцент Бари Фридман му споделя, че би имал работа за него само ако успее да сформира нова група. Стивън Стилс кани колегата си от Au Go Go Singers Ричи Фюрей и Кен Кобленц, бивш басист на The Squires да дойдат при него в Калифорния. И двамата се съгласяват. По-късно обаче Кен Кобленц напуска и се присъединява към групата 3's a Crowd.
В началото на 1966 г. Нийл Йънг се запознава в Торонто с Брус Палмър – канадец, който свири на бас китара в групата The Mynah Birds. Имайки нужда от водещ китарист, Брес Палмър кани Нийл Йънг да се присъедини към групата, което Йънг и приема. Тогава The Mynah Birds се подготвят да запишат албум за Motown Records, когато техен певец е Рики Джеймс Матюс - младши (Джеймс Амброуз Джонсън), по-късно известен като Рик Джеймс. След анулирането на звукозаписната договорка Йънг и Палмър залагат музикалното оборудване на Mynah Birds и купуват катафалка Понтиак от 1953 г. с която заминават за Лос Анджелис. Йънг и Палмър пристигат в Лос Анджелис с надеждата да се срещнат със Стивън Стилс, който според информацията, с която разполагат, живее в града. След седмица търсене по клубове и кафенета, двамата обаче не успяват да открият Стилс. В резултат на това на 6 април 1966 г. Йънг и Палмър решават да напуснат Лос Анджелис и да поемат на север към Сан Франциско. Докато двамата са блокирани от трафика на булевард Сънсет в Лос Анджелис, те са забелязани от Стивън Стилс и Ричи Фюрей, които са се движили по същия булевард, но в обратната посока. Стилс и Фюрей успяват да обърнат и да настигнат катафалката на Йънг. Това е и моментът, когато музикантите се събират да основат групата „Бъфало Спрингфийлд“. По препоръка на Джим Диксън, мениджър на групата The Byrds, към групата са присъединява барабанистът Дюи Мартин, който до тогава свири в гаражната рок група The Standells и с кънтри изпълнители като Patsy Cline и The Dillards.
Новосъздадената група дебютира на 11 април 1966 г. в The Troubadour, Западен Холивуд и то пет дни след случайната среща на булевард Сънсет в Лос Анджелис. Няколко дни по-късно те започват и кратко турне в Калифорния като са подгряваща група на групите The Dillards и The Byrds.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
