Психеделичен рок

Психеделичен рок
	Психеделичен рок
Стилистични корени	Блус рок, фолк рок, джаз, рага, гаражен рок, ритъм енд блус
Културни корени	САЩ и Великобритания в средата на 60-те години на XX век
Типични инструменти	Електрическа китара, бас китара, барабани, електронен орган, мелотрон, перкусионни инструменти, ситар
Производни форми	Хардрок, глем рок, хевиметъл, краутрок, прогресив рок, стоунър рок, неопсихеделия, шугейзинг
Подстилове
	Ейсид рок, рага рок, спейс рок
Смесени стилове
	Психеделичен поп, психеделичен соул, психеделичен транс
Други теми
	Хипи, психеделична музика
	Психеделичен рок в Общомедия

Психеделичният рок е стил в рок музиката, вдъхновен и повлиян от психеделичната култура и стремящ се да пресъздаде и усили изживяванията при употреба на психеделични дроги. При него често се използват иновативни звукозаписни техники и ефекти и се усеща влиянието на неевропейски източници, като индийската музика.

Сред пионерите на психеделичния рок са известни групи като Бийтълс, Бърдс и Ярдбърдс, като стилът окончателно се оформя в средата на 60-те години сред британските и американски групи, като Грейтфул Дед, Джеферсън Еърплейн, Джими Хендрикс Икспириънс, Крийм, Дорс и Пинк Флойд. Той достига върха си в периода между 1967 и 1969 година с Лятото на любовта и фестивала Удсток, превръщайки се в международно музикално движение, свързано с широкото разпространение на контракултурата. През следващите години започва да губи влияние, като промяната в настроенията, смъртта на няколко ключови представители на стила и движението за връщане към традиционните ценности карат оцелелите изпълнители да се насочат към нови стилистични области.

Психеделичният рок оказва влияние върху формирането на психеделичния поп и психеделичния соул. Той е също и част от прехода от ранния базиран на блус и фолк музиката рок към прогресив рока, глем рока и хардрока, а оттам повлиява развитието на стилове като хевиметъла. От края на 70-те години психеделичният рок става основа на различни нови форми, наричани неопсихеделия.

Групи