Направо към съдържанието

Боинг B-17

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от B-17)
Boeing B-17 Flying Fortress
Описание
ДържаваСАЩ
Типтежък бомбардировач
ПроизводителBoeing
Произведени бройки12 731
Единична цена238 329 щ.д. (1945 г.)
Първи полет28 юли 1935 г.
В експлоатация отаприл 1938 г.
В експлоатация до1968 г. (ВВС на Бразилия)
Боинг B-17 в Общомедия

Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от английски: „Летяща крепост“) е американски тежък бомбардировач с четири двигателя, разработен през 1930-те години.

Съревновавайки се с Douglas и Martin за спечелване на договор за построяване на 200 бомбардировача, Boeing се представя по-добре и от двата си конкурента и надхвърля очакванията на поръчителя, Въздушния корпус на армията на Съединените щати. Макар Boeing да губи договора (в полза на Douglas B-18 Bolo), тъй като прототипът се разбива, въздушните войски нареждат построяването на още 13 самолета B-17 за по-нататъшно оценяване. От въвеждането си през 1938 г. B-17 Flying Fortress еволюира през различни дизайни,[1][2] превръщайки се в третия най-произвеждан бомбардировач на всички времена след B-24 и Ju 88.

B-17 се използва главно от Въздушния корпус на армията на Съединените щати по време на дневната кампания на стратегически бомбардировки през Втората световна война срещу германски промишлени и военни цели. Американските 8-а въздушна армия, разположена на летища из централна, източна и южна Англия, и 15-а въздушна армия, базирана в Италия, допълват нощните бомбардировки на Британските ВВС с цел да се осигури въздушно превъзходство над градове, заводи и бойни полета в Западна Европа в хода на подготовката за нахлуването във Франция през 1944 г.[3] B-17 участва и в Тихоокеанската кампания, нанасяйки въздушни удари по японски товари и летища.[4]

Още отпреди войната американските въздушни сили рекламират самолета като стратегическо оръжие. Той е относително бърз, с висок полет, с голям обсег и с тежко отбранително въоръжение за сметка на бомбения товар. Той си спечелва репутацията на много здрав самолет, която се гради на истории и снимки на силно повредени B-17, кои са се върнали в база. Бомбардировачите B-17 пускат повече бомби от който и да е друг американски самолет през войната. От около 1,5 млн. тона бомби, пуснати над Нацистка Германия и окупираните ѝ територии от американски самолети, над 640 хил. тона падат от B-17.[5] Освен като бомбардировач, B-17 се използва и като транспортен, противоподводен и спасителен самолет.

Към октомври 2019 г. са останали 9 годни за полет самолета B-17, като никой от тях никога не е участвал в битка.

Разработка

[редактиране | редактиране на кода]
Разбилият се Модел 299 на 30 октомври 1935 г.
Y1B-17 в полет.

На 8 август 1934 г. Въздушният корпус на армията на Съединените щати обявява договор за многодвигателен бомбардировач, който да замени Martin B-10. Военните търсят бомбардировач, който е способен да поддържа частите в Хаваи, Панама и Аляска.[6] Изискванията им са той да може да лети с адекватен бомбен товар на височина поне 3000 m в продължение на 10 часа и да развива поне 320 km/h.[7]

Те, също така, желаят (но не изискват) обсег от 3200 km и скорост от 400 km/h. Съревнованието за договора трябва да се реши от летателно изпитание между Douglas DB-1, Martin 146 и дизайна на Boeing от летището Уилбър Райт в Дейтън, Охайо.

Прототипът B-17 със заводско обозначение Модел 299 на Boeing е проектиран от екип инженери, ръководен от Е. Гифорд Емери и Едуард Къртис Уелс, и е построен със средства на Boeing.[8] Той включва черти на експерименталния Boeing XB-15 и на транспортния Boeing 247.[7] Въоръжението на B-17 е представено от пет 7,62-милиметрови картечници и капацитет от 2200 kg бомби, разположени в две редици зад кокпита. Самолетът се задвижва от четири звездообразни двигателя Pratt & Whitney R-1690 Hornet, всеки с мощност 750 конски сили (600 kW) на височина 2100 m.[9]

Първият полет на Модел 299 се състои на 28 юли 1935 г. под ръководството на главния изпитателен пилот на Boeing Лесли Тауър.[10][11] На предния ден Ричард Уилямс, репортер за вестника The Seattle Times, го нарича „Летяща крепост“ (на английски: Flying Fortress), когато вижда големия брой картечници, стърчащи от новия самолет.[12] Най-отличителна е картечницата на носа, която позволява стрелбата под почти всички фронтални ъгли.[13]

Boeing бързо осъзнава стойността на името и го запазва като марка. Освен това, компанията твърди в първите си прессъобщения за Модел 299, че това е първият боен самолет, който може да продължи мисията си, дори след като е загубил единия от четирите си двигателя.[14] На 20 август 1935 г. прототипът прави полет от Сиатъл до летище Уилбър Райт за 9 часа и 3 минути, като средната му крайцерска скорост е 406 km/h - много по-бързо от конкурентите му.[15]

По време на съревнованието представянето на самолета на Boeing превъзхожда това на DB-1 и Martin 146. Генерал-майор Франк Андрюс вярва, че способностите на големия самолет с четири двигателя надхвърлят тези на другите два самолета с по два двигателя и че B-17 подхожда повече на новата доктрина на Въздушния корпус.[16] Мнението му е споделяно и от други офицери и още преди състезанието да е приключило, те предлагат да се закупят 65 бройки B-17.[17][18]

Разработването на модела продължава и на 30 октомври 1935 г. изпитателният пилот от Въздушния корпус майор Плойър Питър Хил и пилотът на Boeing Лес Тауър тръгват на втори изпитателен полет на Модел 299. Екипажът забравя да освободи механизма, който заключва контролните повърхности, докато самолетът е на земята, и след излитане самолетът навлиза в стръмно изкачване, спира във въздуха, насочва се с носа надолу и се разбива, убивайки Хил и Тауър.[19]

Разбилият се Модел 299 е дисквалифициран от съревнованието.[18] И докато въздушните войски все още са ентусиазирани за потенциала на самолета, държавните служители са обезсърчени от цената му.[20] Douglas обявява цена за бройка от 58 200 долара (1,09 млн. днес) при поръчка от 220 самолета, докато Boeing предлага 99 620 долара (1,86 млн. днес).[21] Началник-щабът Малин Крейг нарежда 133 самолета DB-1.[17][18]

Въпреки това, Въздушният корпус на армията е впечатлен от общото представяне на прототипа и на 17 януари 1936 г., възползвайки се от правна вратичка,[22][23] са поръчани 13 самолета YB-17 (обозначавани като Y1B-17 след ноември 1936 г.) за изпитания.[18] YB-17 включва редица значителни промени спрямо Модел 299, сред които и по-мощни двигатели Wright R-1820 Cyclone. Макар прототипът никога да не получава военно серийно обозначение (обозначението B-17 се появява официално чак през януари 1936 г.), терминът XB-17 се използва със задна дата за наричане на първата „Летяща крепост“.

Между 1 март и 4 август 1937 г. са доставени 12 от 13-те Y1B-17 на 2-ра бомбардировъчна група при летището Лангли във Вирджиния за оперативно развитие и летателни изпитания.[24] Едно от приетите предложения е употребата на карта със задължителни проверки, което да намали инцидентите, като този сполетял Модел 299.[23][25] Една от първите мисии включва три B-17, навигирани от лейтенант Къртис Лемей, като целта им е да прихванат и фотографират италианския лайнер „Рекс“, намиращ се на почти 1000 km от атлантическото крайбрежие.[26] Мисията е успешна и получава голяма популярност.[27][28]

През следващите години самолетът продължава да се усъвършенства – въздушната рамка е подсилена и са снабдени турбогенератори General Electric.[29] Когато изпитанията приключват, самолетите Y1B-17 и Y1B-17A получава обозначения съответно B-17 и B-17A.[30]

Съпротивата срещу амбициите на Въздушния корпус за закупуване на още B-17 намалява и към края на 1937 г. са поръчани още 10 самолета B-17B, които да влязат в редиците на групите за бомбардировки.[31] Подобрени с по-големи задкрилки и рул и 10-панелен плексигласов нос, новите B-17B са доставени на пет малки партиди между юли 1939 г. и март 1940 г. През юли 1940 г. е издадена заповед за доставянето на 512 бройки B-17,[32] но към момента на нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. на служба са по-малко от 200 B-17.[23]

С влизането на САЩ във войната, производството на самолети се ускорява много бързо, като в един момент B-17 дори държи рекорда за най-бърза скорост на производство от всички големи самолети.[33] Той служи във всеки театър на бойните действия на войната и към края на производството си през май 1945 г. са построени 12 731 бройки.[34][35][36][37]

Дизайн и варианти

[редактиране | редактиране на кода]
Вариант Произведени Първи полет
Модел 299 1 28 юли 1935 г.[10]
YB-17 13 2 декември 1936 г.[38]
YB-17A 1 29 април 1938 г.[39]
B-17B 39 27 юни 1939 г.[40]
B-17C 38 21 юли 1940 г.[41]
B-17D 42 3 февруари 1941 г.[42]
B-17E 512 5 септември 1941 г.[43]
B-17F (общо) 3405 30 май 1942 г.[44][45]
B-17F-BO 2300 [44]
B-17F-DL 605 [44]
B-17F-VE 500 [44]
B-17G (общо) 8680 16 август 1943 г.
B-17G-BO 4035
B-17G-DL 2395
B-17G-VE 2250
Общо 12 731

Самолетът претърпява множество промени във всеки от своите етапи на проектиране и варианти. От 13-те поръчани YB-17 за изпитания, 12 се използват от 2-ра бомбардировъчна група в Лангли, Вирджиния, за разработване на техники за тежки бомбардировки, а 13-ият се използва за тестови полети в Райт, Охайо.[46] Опитите с този самолет водят до употребата на четири турбокомпресора на General Electric, които по-късно се превръщат в стандартни за линията B-17. 14-и самолет, обозначен YB-17A, първоначално е предназначен само за изпитания и е снабден с турбокомпресори,[47] но по-късно е преобозначен като B-17A след приключването на опитите.[48][30]

С разработването на производствената линия, инженерите на Boeing продължават да подобряват основния дизайн на самолета. За да се подобри представянето му при ниска скорост, B-17B е изменен така, че да включва по-големи рулове и задкрилки.[40] При B-17C се преминава от три издути картечни гнезда с овална форма до два неравни овални отвора, а в ниския фюзелаж е поставена допълнителна картечница,[41] по подобие на германския среден бомбардировач Heinkel He 111.

И докато моделите от A до D на B-17 се проектират с повече защита, големият B-17E е първият модел, който се фокусира главно върху офанзивно сражение.[47] B-17E представлява обширна ревизия на дизайна на Модел 299. Фюзелажът е удължен с 3 метра, добавени са уголемен заден фюзелаж, рул, вертикален и хоризонтален стабилизатор. В новата опашка е добавено картечно гнездо, а носът остава относително същият като по-ранните варианти от B до D. Добавен е електрически задвижван дорсален оръдеен купол Sperry зад кокпита. Подобно задвижван купол е поставен отдолу на самолета, точно зад бомбения отсек, заменяйки относително трудния за използване модел 645705-D. Тези модификации водят до 20% покачване на теглото на летателния апарат.[47] Двигателите Wright R-1820 Cyclone на B-17 получават все по-мощни обновления, а броят на картечните гнезда също се увеличава.[49]

Вариантите B-17F са основните, които се използват в 8-а въздушна сила, изправила се срещу германските сили през 1943 г. Именно чрез тях се стандартизира долния купол на Sperry за защита. Два експериментални варианта на B-17 летят под различни обозначения: XB-38 Flying Fortress и YB-40 Flying Fortress. XB-38 изпробва двигателите с течно охлаждане Allison V-1710, в случай че двигателите Wright на B-17 вече не са налични. Единственият прототип на XB-38 се разбива по време на деветия си полет. След това двигателят Allison V-1710 решават да се използва на изтребители.[50][51] YB-40 е тежко въоръжена модификация на стандартния B-17, която се използва преди P-51 Mustang, ефективен изтребител с голям обсег, да започне да се използва като ескорт. Допълнителното въоръжение включва още един дорсален купол в радио отсека, дистанционно управляем купол точно под бомбения отсек и две 12,7-mm оръдия от двете страни на самолета. Самолетът носи общо 11 000 амуниции. Всички тези модификации правят YB-40 по-тежък с над 4500 kg спрямо напълно натоварен B-17F. Самолетите YB-40 с многобройните си тежки модификации срещат трудности при поддържането на темпо с по-леките бомбардировачи, поради което проектът е изоставен и постепенно прекратен през юли 1943 г.[52][53][54] Последните производствени блокове на B-17F от заводите на Douglas, обаче, приемат предния купол на YB-40, което им придава голяма отбранителна способност.[55]

Когато се появява окончателният B-17G, броят на картечниците вече е нараснал от 7 на 13, станциите на стрелба са финализирани и са завършени други корекции. B-17G е последният вариант на Летящата крепост, включвайки всички промени от предшественика си, B-17F.[47] От него са произведени общо 8680 бройки,[56] последната която от Lockheed на 28 юли 1945 г.[57] Много от самолетите B-17G са адаптирани за други мисии, като например превоз на товари, тестване на двигатели и разузнаване.[58] Обозначавани като SB-17G (по-късно B-17H), редица самолети B-17G са преобразувани така, че да изпълняват спасителни акции.[59]

Към края на Втората световна война поне 25 бройки B-17 са снабдени с радиоуправление и телевизионни камери и са заредени с 9000 kg взривни вещества. Тяхната цел е дистанционно да бомбардират тежко укрепени мишени, като мисията е одобрена на 26 юни 1944 г.[60] Първите четири самолета са изпратени срещу Мимойек, бункера Сиракур, бункера Еперлек и купола Елфо на 4 август, но нанасят само малко поражения. Проектът е прекратен внезапно, след като възниква необясним взрив във въздуха на B-24 Либърейтър.[60]

Спецификации (B-17G)

[редактиране | редактиране на кода]
Основни характеристики
  • Екипаж: 10 души (пилот, втори пилот, навигатор, бомбардир, летателен инженер, радиооператор, артилеристи ×4)
  • Дължина: 22,66 m
  • Разпереност: 31,62 m
  • Височина: 5,82 m
  • Площ на крилете: 131,92 m2
  • Тегло празен: 16 391 kg
  • Тегло зареден: 24 500 kg
  • Максимално тегло за излитане: 29 700 kg
  • Съотношение: 7,57
  • Задвижване: 4 × Wright R-1820-97 турбокомпресорни радиални двигателя, 1200 к.с. (895 kW) всеки
Експлоатационни качества
  • Максимална скорост: 462 km/h
  • Крайцерска скорост: 293 km/h
  • Боен обсег: 3219 km с 2700 kg бомбен товар
  • Таван на изкачване: 10 850 m
  • Скорост на изкачване: 4,6 m/s
Въоръжение
  • Оръдия: 13 × 12,7-mm картечници „Браунинг M2“ на девет позиции
  • Бомби: общо 7800 kg бомбен заряд

Потребители

[редактиране | редактиране на кода]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Модел 299 NX13372
    Модел 299 NX13372
  • Оръдейният купол на носа на Модел 299
    Оръдейният купол на носа на Модел 299
  • Носовата част на B-17F
    Носовата част на B-17F
  • Носовата част на B-17G
    Носовата част на B-17G
  • B-17 от 398-а бомбардировъчна група във формация в полет към Ноймюнстер, 13 април 1945 г.
    B-17 от 398-а бомбардировъчна група във формация в полет към Ноймюнстер, 13 април 1945 г.
  • B-17F във формация над Швайнфурт, 17 август 1943 г.
    B-17F във формация над Швайнфурт, 17 август 1943 г.
  • Бомбардиране от B-17F над облаците над Бремен, 13 ноември 1943 г.
    Бомбардиране от B-17F над облаците над Бремен, 13 ноември 1943 г.
  • B-17F от 92-ра бомбардировъчна група над Европа
    B-17F от 92-ра бомбардировъчна група над Европа
  • Формация от B-17 преминава под ожесточен противовъздушен обстрел над Мерзебург, 1944 г.
    Формация от B-17 преминава под ожесточен противовъздушен обстрел над Мерзебург, 1944 г.
  • B-17G след директен удар от противовъздушен снаряд по крилото
    B-17G след директен удар от противовъздушен снаряд по крилото
  • B-17G, след като е убил уцелен над Кьолн, 15 октомври 1944 г.
    B-17G, след като е убил уцелен над Кьолн, 15 октомври 1944 г.
  • Преобразуван B-17 (PB-1G) на американската брегова охрана след Втората световна война
    Преобразуван B-17 (PB-1G) на американската брегова охрана след Втората световна война
  • Спасителен SB-17G, ок. 1950 г.
    Спасителен SB-17G, ок. 1950 г.
  • B-17G на авиошоу през 2014 г.
    B-17G на авиошоу през 2014 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Parker 2013, pp. 35, 40 – 48.
  2. ↑ Herman 2012, pp. 292 – 299, 305, 333.
  3. ↑ Carey 1998, p. 4.
  4. ↑ Parker 2013, p. 41.
  5. ↑ Yenne 2005, p. 46.
  6. ↑ Tate 1998, p. 164.
  7. ↑ а б Swanborough and Bowers 1963, p. 74.
  8. ↑ Hess and Winchester Wings of Fame 1997, p. 41.
  9. ↑ Bowers 1989, pp. 291 – 292.
  10. ↑ а б "The Boeing Logbook: 1933 – 1938." Boeing.
  11. ↑ Salecker 2001, p. 46.
  12. ↑ Freeman 1993, p. 8.
  13. ↑ "Army's Biggest Bomber Has Rotating Nose." Popular Science Monthly, August 1937.
  14. ↑ Giant Bomber Flies Four Miles Per Minute. Popular Mechanics, October 1935.
  15. ↑ "Army Bomber Flies 2300 Miles In 9 Hours, or 252 Miles an Hour; New All-Metal Monoplane Sets a World Record on Non-Stop Flight From Seattle to Dayton, Ohio." The New York Times, 21 August 1935.
  16. ↑ Zamzow 2008, p. 33.
  17. ↑ а б Tate 1998, p. 165.
  18. ↑ а б в г Zamzow 2008, p. 34.
  19. ↑ Model 299 Crash, 15 November 1935.
  20. ↑ Salecker 2001, p. 48.
  21. ↑ Francillon 1979, pp. 201 – 202.
  22. ↑ Erickson, Mark St. John Langley B-17s paved way for independent Air Force Архив на оригинала от 2018-01-16 в Wayback Machine. Daily Press, 1 March 2017.
  23. ↑ а б в Meilinger, Phillip S. When the Fortress Went Down. Air Force Magazine (Air Force Association), Volume 87, Issue 9, October 2004.
  24. ↑ Swanborough and Bowers 1963, p. 75.
  25. ↑ B-17 checklist. Life, 24 August 1942.
  26. ↑ Zamzow 2008, p. 47.
  27. ↑ Maurer 1987, pp. 406 – 408.
  28. ↑ "Intercepting The 'Rex'." National Museum of the United States Air Force.
  29. ↑ World War II – General Electric Turbosupercharges // Архивиран от оригинала на 2019-10-08. Посетен на 2020-02-20.
  30. ↑ а б Wixley 1998, p. 23.
  31. ↑ Boeing B-17B. National Museum of the United States Air Force.
  32. ↑ Ethell, Jeff. Our Still-Flying Fortress. Popular Mechanics, Volume 162, Issue 1, January 1985, pp. 124 – 129.
  33. ↑ Serling 1992, p. 55.
  34. ↑ Yenne 2006, p. 6.
  35. ↑ Herman, Arthur. Freedom's Forge: How American Business Produced Victory in World War II, pp. 292 – 99, 305, Random House, New York, NY, 2012. ISBN 978-1-4000-6964-4.
  36. ↑ Parker 2013, pp. 35, 40 – 48, 59, 74.
  37. ↑ Borth 1945, pp. 70 – 71, 83, 92, 256, 268 – 269.
  38. ↑ Bowers 1989, p. 292.
  39. ↑ Donald 1997, p. 155.
  40. ↑ а б Bowers 1989, p. 294.
  41. ↑ а б Bowers 1989, p. 295.
  42. ↑ Swanborough and Bowers 1963, p. 76.
  43. ↑ Bowers 1989, p. 297.
  44. ↑ а б в г Bowers 1989, p. 299.
  45. ↑ Swanborough and Bowers 1963, p. 78.
  46. ↑ Boeing Y1B-17. National Museum of the United States Air Force.
  47. ↑ а б в г "Flying Fortress (B-17G): A Survey of the Hard-hitting American Heavy Weight." Flight, 4 May 1944, p. 473 – 476.
  48. ↑ Bowers 1989, p. 293 – 294.
  49. ↑ Hess and Winchester Wings of Fame 1997, pp. 56 – 57.
  50. ↑ Francillon 1982, pp. 213 – 215.
  51. ↑ Hess and Winchester Wings of Fame 1997, p. 66.
  52. ↑ Hess and Winchester Wings of Fame 1997, pp. 62 – 63, 65.
  53. ↑ Francillon 1982, p. 212.
  54. ↑ Bowers 1989, pp. 307 – 308.
  55. ↑ Lyman, Troy. B17 – Queen of the Sky – The B-17F // Troy Lyman's B-17 Flying Fortress Site, 12 май 2003. Архивиран от оригинала на 2014-08-09. Посетен на 24 юни 2014.
  56. ↑ Hess and Winchester Wings of Fame 1997, pp. 63 – 64.
  57. ↑ Francillon 1982, p. 211.
  58. ↑ Bowers 1989, pp. 286 – 287.
  59. ↑ Bowers 1989, pp. 303 – 304.
  60. ↑ а б Ramsey, Winston G. „The V-Weapons“. London: After the Battle, Number 6, 1974, p. 20 – 21.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Parker, Dana T. Building Victory: Aircraft Manufacturing in the Los Angeles Area in World War II. Cypress, California, Dana Parker Enterprises, 2013. ISBN 978-0-9897906-0-4.
  • Herman, Arthur. Freedom's Forge: How American Business Produced Victory in World War II New York: Random House, 2012. ISBN 978-1-4000-6964-4.
  • Carey, Brian Todd. Operation Pointblank: Evolution of Allied Air Doctrine During World War II. historynet.com, 12 June 2006. archived version 19 October 2014.
  • Yenne, Bill. The Story of the Boeing Company. St. Paul, Minnesota: Zenith Imprint, 2005. ISBN 0-7603-2333-X.
  • Tate, Dr. James P. The Army and its Air Corps: Army Policy toward Aviation 1919 – 1941. Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1998. ISBN 1-4289-1257-6.
  • Swanborough, F. G. and Peter M. Bowers. United States Military aircraft since 1909. London: Putnam, 1963. OCLC 846651845
  • Bowers, Peter M. Boeing Aircraft Since 1916. London: Putnam, 1989. ISBN 0-85177-804-6.
  • Salecker, Gene Eric. Fortress Against The Sun: The B-17 Flying Fortress in the Pacific. Conshohocken, Pennsylvania: Combined Publishing, 2001. ISBN 1-58097-049-4.
  • Freeman, Roger A. B-17 Fortress at War. New York: Charles Scribner's Sons, 1977. ISBN 0-684-14872-2.
  • Zamzow, Major S. L. Ambassador of American Airpower: Major General Robert Olds. Biblioscholar, 2012. ISBN 1288344341..
  • Francillon, René J. McDonnell Douglas Aircraft since 1920. London: Putnam, 1979. ISBN 0-370-00050-1.
  • Maurer, Maurer. Aviation in the U.S. Army, 1919 – 1939. Washington, D.C.: United States Air Force Historical Research Center, Office of Air Force History, 1987, pp. 406 – 408. ISBN 0-912799-38-2.
  • Wixley, Ken. „Boeing's Battle Wagon: The B-17 Flying Fortress – An Outline History“. Air Enthusiast, No. 78, November/December 1998, pp. 20 – 33. Stamford, UK: Key Publishing. ISSN – 5450 0143 – 5450.
  • Borth, Christy. Masters of Mass Production. Indianapolis, Indiana: Bobbs-Merrill Co., 1945. OCLC 940290450.
  • Donald, David. „Boeing Model 299 (B-17 Flying Fortress).“ The Encyclopedia of World Aircraft. Etobicoke, Ontario, Canada: Prospero Books, 1997. ISBN 1-85605-375-X.
     Портал „Авиация“         Портал „Авиация“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Боинг_B-17&oldid=12006993“.