Направо към съдържанието

Гривест козирог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ammotragus)
Гривест козирог
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Кухороги (Bovidae)
род:Гривести козирози (Ammotragus)
вид:Гривест козирог (A. lervia)
Научно наименование
(Blyth, 1840)
Pallas, 1777
Разпространение
Гривест козирог в Общомедия
[ редактиране ]

Гривестият козирог (Ammotragus lervia), наричан също и гривест козел,[2] е вид от подсемейство Кози, който естествено обитава скалистите планински масиви на Северна Африка. Описани са шест подвида на този вид. Макар че е рядко срещан в природното си местообитание, видът е интродуциран в Северна Америка, Южна Европа и на други места.[3][4][5]

Физическо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Гривестият козирог достига до 80-100 cm на височината на рамото и на тегло от 40 до 140 kg. На цвят е пясъчно кафяв, като с напредването на възрастта козината му потъмнява, има малко по-светъл корем и тъмна ивица по протежението на гръбнака. Горните външни части на краката му са в равномерен червено-кафяв или сивокафяв цвят. Има по-дълъг сноп косми под брадичката, който при мъжките може да достигне до гърдите, и рехава грива.

Рогата на гривестия козирог имат триъгълно напречно сечение. Извиват се навън, назад и пак навътре. Достигат до 50 cm на дължина. Доста гладки са, като само в основата им с напредване на възрастта се появяват леки набръчквания.

Географско разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Видът естествено обитава Северна Африка: Алжир, Тунис, северните части на Чад, Египет, Либия, северните части на Мали, Мавритания, Мароко, Нигер и Судан.[5]

Видът е интродуциран в югоизточна Испания, югозападните САЩ, Мексико и някои части на Африка.

В югоизточна Испания, след привнасянето му с цел лов през 1970 година, се адаптира добре и бързо завзема една ограничена по площ територия; видът понастоящем продължава да се разпространява добре, като вече може да бъде открит и в провинциите Аликанте, Алмерия, Гранада и Мурсия.[6] Видът става потенциален съперник на туземните копитни, населяващи Иберийския полуостров.

Видът е интродуциран и на Ла Палма (Канарските острови), където се е разпространил в северните и централните части на острова и представлява сериозна заплаха за ендемичната растителност.

Гривести козирози

Гривестите козирози предпочитат сухи планински местности, където се хранят с треви, храсти и лишеи. Способни са да извличат напълно необходимата за метаболизма им вода от растителността, с която се хранят, но при наличие на водоизточник пият от водата и се въргалят в нея. Гривестите козирози са активни рано сутрин и привечер, като през останалата част от деня си почиват. Те са много подвижни, могат да извършат скок от над 2 метра.

При първия знак за опасност побягват. Добре се адаптират към хабитата си, който се състои от стръмни скалисти склонове и каньони. Когато се почувстват застрашени винаги тичат зигзагообразно, отскачайки от скалите, с цел да се изплъзнат от нападателите. Предпочитат трудните, пресечени терени, тъй като са много по-добре подготвени да се придвижват в такива условия от който и да е хищник. Видът проявява изключително номадски характер и постоянно се придвижва по скалистите хребети. В Северна Африка основните им врагове са берберският леопард, берберският лъв и каракалът, но днес само хората представляват реална заплаха за техните популации.

Малко на гривест козирог

A. lervia е единственият вид в рода Ammotragus. Въпреки това, някои автори включват този род към рода Кози (Capra) наред с рода Овце (Ovis).[5]

Подвидовете на вида са алопатрично разпространени в различни региони на Северна Африка:[5]

  • A. l. lervia Pallas, 1777 (уязвим)
  • A. l. ornata I. Geoffroy Saint-Hilaire, 1827 (изчезнал в дивата природа)
  • A. l. sahariensis Rothschild, 1913 (уязвим)
  • A. l. blainei Rothschild, 1913 (уязвим)
  • A. l. angusi Rothschild, 1921 (уязвим)
  • A. l. fassini Lepri, 1930 (уязвим)
  1. Ammotragus lervia (Pallas, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
  3. Cassinello, J., Cuzin, F., Jdeidi, T., Masseti, M., Nader, I. & de Smet, K. Ammotragus lervia // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 11 ноември 2008. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of Vulnerable C1.
  4. Grubb, P. Mammal Species of the World. 3rd. Johns Hopkins University Press, 16 ноември 2005. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.
  5. а б в г Grubb, P. Mammal Species of the World. 3rd. Johns Hopkins University Press, 16 ноември 2005. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.
  6. Cassinello, J.; Serrano, E.; Calabuig, G. & Pérez, J.M. (2004). Range expansion of an exotic ungulate (Ammotragus lervia) in southern Spain: ecological and conservation concerns. Biodiversity and Conservation 13: 851-866
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Barbary sheep в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​