Направо към съдържанието

497 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 5 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

Събития

[редактиране | редактиране на кода]

В Азия

[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
  • Йонийско въстание:
    • Персийците започват мащабно настъпление срещу въстаниците. Персийски флот състоящ се от финикийски кораби стоварва голяма войска на остров Кипър. След тежка битка, в която част от гърците дезертират, персийците завладяват острова, но претърпяват неуспех в морско сражение с йонийския флот. Водачът на въстанието на острова Онесил загива в битката.[2]
    • В Мала Азия действат три персийски войски. Първата войска, командвана от Даврис (Daurises) завлядява пет града около Хелеспонта, в опит за да възстанови сухоземната връзка със северното егейско крайбрежие. Втората войска атакува крайбрежието на Мраморно море. Третата войска, под началството на Отан и Артаферн, започва покоряването на Еолида и Йония с превземането на Клазомен и Кимa.[3]
    • Даврис извършва дълъг поход на юг с войската си, за да покори въстанала Кария. В битка при река Меандър той нанася поражение на карийците, които успяват да се прегрупират с помощта на сили от Милет, но скоро са победени за втори път.[4]
    • Опасявaйки се, че позициите на въстаниците стават трудно удържими, Аристагор събира привържениците си в Милет и обявява намерението си да ги поведе към Сардиния или в колонията Миркинос, която е основа от неговия тъст Хистией. След обсъждане е решено да се оттеглят в Миркинос, но тук Аристагор и много от последователите му загиват в битка с тракийско племе.[5]
  • Дарий посещава Египет за трети последен път, за да открие построения по негово нареждане канал свързващ Нил с Червено море.[6]

В Европа

[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република

[редактиране | редактиране на кода]

В Атина

[редактиране | редактиране на кода]

Починали

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
  2. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483
  3. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 484
  4. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 485
  5. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 486
  6. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 263
  7. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 287
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=497_г._пр.н.е.&oldid=11743854“.