Ясен Антов
| Ясен Антов | |
| български писател, журналист и пътешественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 2009 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | пътепис, разказ, фейлетон |
| Известни творби | „Групова снимка пред Айфеловата кула“ (1981) |
| Награди | „Чудомир“ (1984) „Златен ланец“ (2005) |
| Семейство | |
| Съпруга | Христиана Василева |
| Деца | Траян Антов |
Ясен Петров Антов е български писател, журналист и пътешественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ясен Антов е роден на 14 март 1929 г. Завършва Софийския държавен университет, специалност „Право“ (1952). Автор и редактор е във вестниците „Народна младеж“, „Народен спорт“, „Стършел“, „Поглед“ и „Ехо“, както и в БНТ, БНР и Радио Франс Ентернасионал[1]. Пътешествал из Хималаите, Кавказ, Алпите, пустинята Гоби, Африка и почти цяла Европа. Стигал зад Северния полярен кръг.
Водещ на авторско предаване „Накъдето ни видят очите“ и автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“ на БНР[2].
Съпруга на Антов е писателката и преводачка Христиана Василева. Баща е на Траян Антов, известен спортен журналист[1].
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ясен Антов пише художествена проза, публицистика, хумористични новели и пътеписи и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ. По-известните му книги са:
- „Моята дълга и тъжна история“
- „Шест тайни и половина“ (1972)
- „С чадър и пижама през Хималаите“, пътепис (1993)
- „Накъдето ми видят очите“ (2000), ISBN 954-9804-02-X
- цикъл „Необикновени преживявания“
- „Приключенията на една госпожица“, разкази и стихотворения (2004)
- „Приключенията на един пешеходец“, разкази и пътеписи (2004), ISBN 954-02-0290-6
- „Приключенията на Адам от крайната къща“, истории за деца
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда за хумористичен разказ „Чудомир“ за 1978, 1984 и 2002 г. (през 2002 г. за разказа „Горещ роман“[3]).
През 2002 г. получава годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.[1]
За предаването си за пътешествия и култура по Радио Франс Ентернасионал през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми „Осмата муза“[1].
Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов.
През 2005 г. получава специалната награда за литература на в-к „Труд“ „Златен ланец“ за разказа си „Един човек се радва“.[4]
Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г „На 80 години почина журналистът Ясен Антов“, сайт на СБЖ, 9 октомври 2009 г.
- ↑ „Авторът и неговата публика“: В памет на Ясен Антов“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на БНР, 15 октомври 2009 г.
- ↑ Културните теми в пресата днес - 26.03.2002 г., vesti.bg, 26 март 2002 г.
- ↑ „Ежегодни награди за литература на в. „Труд“, електронен бюлетин „Културни новини“, 20.12.2005 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Ясен Антов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Ясен Антов – в енциклопедията БГ-Фантастика
- Произведения на Ясен Антов в
Моята библиотека - Елка Трайкова, „Ясен Антов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Разкази и фейлетони
- „Разглеждам картички от Лондон“ и „Предизвикателство“ (два разказа), сп. „Пламък“, кн. 5-6, 2001
- „Скиталец сред облаците“ Архив на оригинала от 2017-10-01 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 30 юни 2001
- „Колкото по-тъмен е животът, толкова са по-светли миражите. Ясен Антов на 4 х 20“[неработеща препратка], в-к „Стършел“, бр. 3276, 20 март 2009 (мъртъв линк)
- Интервюта
- „Един добър гений на завистта — Ясен Антов на 80“, интервю на Иво Балев, в-к „Сега“, 16 март 2009
- „Ясен Антов — човекът на книгите, на пътешествията и на сладкодумната беседа“ (аудио-интервю), сайт на БНР, 21 март 2009
|
