Японски експериментален модул

Кибо
	Кибо
	Диаграма с всичките пет компонента на Кибо.
Характеристика на модула
Статут	Активен
Тип	Обитаем
Предназначение	Лаборатория и склад
Построен от	JAXA
Собственик	JAXA
Ракета-носител	ЯЕМ-ХЕМ: Дискавъри; ЯЕМ-ВЕП: Индевър; ЕТМ-ХМ: Индевър; ЕТМ-ВП: Индевър; СДМ: Дискавъри
Изстрелян на	ЯЕМ-ХЕМ: 14 юни 2008; ЯЕМ-ВЕП: 15 юли 2009; ЕТМ-ХМ: 11 март 2008; ЕТМ-ВП: 15 юли 2009; СДМ: 14 юни 2008
Мисия	ЯЕМ-ХЕМ: STS-124/1J; ЯЕМ-ВЕП: STS-127/2J/A; ЕТМ-ХМ: STS-123/1J/A; ЕТМ-ВП: STS-127/2J/A; СДМ: STS-124/1J
Скачен с КС на	ЯЕМ-ХЕМ: 3 юни 2008; ЯЕМ-ВЕП: 18 юли 2009; ЕТМ-ХМ: 14 март 2008; ЕТМ-ВП: 21 юли 2009; СДМ: 3 юни 2008
Технически данни
Чиста маса	ЯЕМ-ХЕМ: 14 800 кг; ЯЕМ-ВЕП: 4000 кг; ЕТМ-ХМ: 4200 кг; ЕТМ-ВП: 1200 кг; СДМ:
Маса при изстрелване	ЯЕМ-ХЕМ: 15 900 кг; ЯЕМ-ВЕП: 4100 кг; ЕТМ-ХМ: 8400 кг; ЕТМ-ВП: ; СДМ:
Дължина	ЯЕМ-ХЕМ: 11,2 м; ЯЕМ-ВЕП: 5,2 м; ЕТМ-ХМ: 4,2 м; ЕТМ-ВП: 4,1 м; СДМ: 9,9 м
Ширина	ЯЕМ-ХЕМ: ; ЯЕМ-ВЕП: 5 м; ЕТМ-ХМ: ; ЕТМ-ВП: 4,9 м; СДМ:
Височина	ЯЕМ-ХЕМ: ; ЯЕМ-ВЕП: 3,8 м; ЕТМ-ХМ: ; ЕТМ-ВП: 2,2 м; СДМ:
Диаметър	ЯЕМ-ХЕМ: 4,4 м; ЯЕМ-ВЕП: ; ЕТМ-ХМ: 4,4 м; ЕТМ-ВП: ; СДМ:
	Кибо в Общомедия

Японският експериментален модул или Кибо (на японски: きぼう, Надежда) е японски сегмент за Международната космическа станция, разработен от Японската агенция за аерокосмически изследвания.

Основният му модул е най-големият модул за МКС. Кибо е доставен в САЩ, от където е изстрелян на космическа совалка. За изстрелването му са нужни три полета. Това става с полети STS-123, STS-124 и последния STS-127.^[1]

Извеждане в космоса

11 март 2008 – херметизираният товарен модул на Кибо е изстрелян на борда на космическата совалка Индевър на мисия STS-123.^[2]
14 юни 2008 – херметизиран експериментален модул; система за дистанционно манипулиране. Компонентите са изстреляни на борда на космическата совалка Дискавъри на мисия STS-124.^[3]
15 юли 2009 – външна експериментална платформа; външна товарна платформа. Компонентите са изстреляни на борда на космическата совалка Индевър на мисия STS-127.^[4]

Инсталиране

Доставяне на херметизирания товарен модул
Доставяне на херметизирания експериментален модул и системата за дистанционно манипулиране. Преместване на херметизирания товарен модул
Доставяне на външната експериментална платформа и външната товарна платформа
Пристигане на товарния кораб H-II

Компоненти

Кибо се състои от пет компонента:

Херметизиран експериментален модул (ЯЕМ-ХЕМ) – това е основният компонент на Кибо. Има цилиндрична форма, дълъг е 11,2 метра и има диаметър 4,4 метра. Съдържа 10 международни експериментални шкафа.
Външна експериментална платформа (ЯЕМ-ВЕП) (наричана още „Терса“) – намира се от лявата страна на ЯЕМ-ХЕМ (който е екипиран с шлюз). На него се провеждат експерименти извън станцията в условията на открития космос.
Експериментален товарен модул (ЕТМ) – съставен е от два компонента:
- Херметизиран модул (ЕТМ-ХМ) – служи за съхранение на товари. Прикрепен е към (ЯЕМ-ХЕМ).
- Външна платформа (ЕТМ-ВП) – служи за складиране на товари и екипировка отвън станцията.
Система за дистанционно манипулиране (СДМ) – роботизирана ръка, монтирана от лявата страна на (ЯЕМ-ХЕМ). Предназначена е да обслужва (ЕТМ-ХМ) и (ЕТМ-ВП).

Херметизиран експериментален модул
Херметизиран товарен модул
Външна експериментална платформа
Външна товарна платформа
Система за дистанционно манипулиране

Спецификации

Херметизиран експериментален модул^[5]
- Дължина: 11,2 м
- Диаметър: 4,4 м
- Маса: 15 900 кг
Херметизиран товарен модул^[6]
- Дължина: 3,9 м
- Диаметър: 4,4 м
- Маса: 4200 кг
Външна експериментална платформа^[7]
- Дължина: 6 м
- Ширина: 5 м
- Височина: 4 м
- Маса: 4000 кг
Външна товарна платформа^[8]
- Дължина: 4,2 м
- Ширина: 4,9 м
- Височина: 2,2 м
- Маса: 1200 кг
Система за дистанционно манипулиране^[9]
- Дължина: 9,9 м
- Дължина на малките ръце: 1,7 м

Източници

↑ Kamiya, Setsuko, "Japan a low-key player in space race", Japan Times, 30 юни 2009, p. 3
↑ „Индевър“ лети към МКС
↑ ((en)) Consolidated Launch Manifest Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine.
↑ ((en)) Consolidated Launch Manifest Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine.
↑ ((en)) NASA – Kibo Japanese Experiment Module
↑ ((en)) NASA – Kibo Japanese Experiment Module
↑ ((en)) JAXA – Exposed Facility Архив на оригинала от 2009-08-03 в Wayback Machine.
↑ ((en)) JAXA – Experiment Logistics Module (Exposed Section) Архив на оригинала от 2009-03-15 в Wayback Machine.
↑ ((en)) JAXA – Remote Manipulator System Архив на оригинала от 2008-03-20 в Wayback Machine.

Външни препратки

[1] Kamiya, Setsuko, "Japan a low-key player in space race", Japan Times, 30 юни 2009, p. 3

[2] „Индевър“ лети към МКС

[3] ((en)) Consolidated Launch Manifest Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine.

[4] ((en)) Consolidated Launch Manifest Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine.

[5] ((en)) NASA – Kibo Japanese Experiment Module

[6] ((en)) NASA – Kibo Japanese Experiment Module

[7] ((en)) JAXA – Exposed Facility Архив на оригинала от 2009-08-03 в Wayback Machine.

[8] ((en)) JAXA – Experiment Logistics Module (Exposed Section) Архив на оригинала от 2009-03-15 в Wayback Machine.

[9] ((en)) JAXA – Remote Manipulator System Архив на оригинала от 2008-03-20 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]