Ян Паточка
Ян Па́точка Jan Patočka | |
чешки философ | |
Паточка през 1971 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Бржевнов, Чехия |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XX век |
Школа | Феноменология |
Повлиян | Хусерл, Хайдегер |
Повлиял | Хавел |
Семейство | |
Съпруга | Хелена Матоушкова |
Деца | Ян Па́точка, Франтишка Соколова-Паточкова |
Подпис | |
Ян Па́точка в Общомедия |
Ян Па́точка (на чешки: Jan Patočka; 1 юни 1907, Турнов – 13 март 1977, Прага) е чешки философ от феноменологическата школа, автор на трудове по морална и политическа философии, правозащитник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Средното си образование получава в гимназията „Ян Неруда“ в Прага. Следва философия, славянска и романска филология в Карловия университет в Прага,[1] получава докторска степен през 1931 г., и по-късно продължава следването си в Париж, Берлин, Фрайбург, където се среща с Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер, и се запознава и остава приятел до края на живота си с Ойген Финк.
От 1934 г. е секретар на Пражкия философски кръжок Cercle philosophique de Prague pour les recherches sur l'entendement humain[2]. От 1936 до 1939 г. преподава в качеството на приватдоцент в Карловия университет. След идването на нацистите през 1939 г., Паточка е принуден да прекрати преподавателската си дейност. През 1937 г. се жени за Хелена Матоушкова.
Ян Паточка развива хусерловото понятие „естествен свят на живота“ в духа на хайдегеровите идеи. Превежда редица съчинения на Хегел и Шелинг.
Преподава в университетите:
- 1945 – 1949: Карловия университет в Прага и Масариковия университет в Бърно. По време на сталинизацията на Чехия, през 1949 г. му е забранена преподавателската дейност.
- 1950 – 1954: сътрудник на Масариковия институт и библиотека.
- 1954 – 1958: сътрудник на Научноизследователския институт по педагогика на Чехословашката академия на науките. Занимава се с издаване на трудовете на Ян Амос Коменски.
- 1958 – 1968: сътрудник на Института по философия на Чехословашката академия на науките, чете лекции във Федерална република Германия.
- 1968: получава професорска степен по философия в Карловия университет.
Известен е с големия си морален авторитет сред чешката интелигенция. Движението „Пражка пролет“ му присъжда орден. Паточка, заедно с Вацлав Хавел, Зденек Млинарж, Иржи Хайек и Павел Кохоут, е един от авторите на „Харта 77“,[1] която се застъпва за правата на гражданите в ЧССР. Няколко дни по-късно, след продължителен разпит по повод на участието му в движението, умира в следствения арест от мозъчен кръвоизлив на 13 март 1977 г.[3]
Сред учениците му са драматургът и политик Вацлав Хавел и философът Вацлав Белохрадски.
Наследство и признание
[редактиране | редактиране на кода]Трудовете на Паточка са издадени на английски и френски език, във ФРГ излизат събраните му съчинения в 5 тома (1987 – 1992). Към идеите му се обръщат Пол Рикьор и Жак Дерида[4].
През 2007 г. в Чехия се провежда международната конференция „Ян Паточка, чешката история и Европа“, посветена на стогодишнината от рождението му.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Přirozený svět jako filosofický problém (1936, дисертация, преизд. 1970, 1992)
- Česká vzdělanost v Evropě (1940)
- Aristoteles, jeho předchůdci a dědicové (1964)
- O smysl dneška (1969)
- Kacířské eseje o filosofii dějin (1975, публ. в самиздат, преизд. 1990)
- Еретични есета за философия на историята, София: (без изд), 1994, ISBN 954-8569-04-3
- Negativní platonismus (1990)
- Platón. Přednášky z antické filosofie (1991)
- Sókratés (1991)
- Tři studie o Masarykovi (1991)
- Co jsou Češi? (1992)
- Evropa a doba poevropská (1992)
- Platón (1992)
- Úvod do fenomenologické filosofie (1993)
- Tělo, společenství, jazyk, svět (1995)
- Umění a čas (2004)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Die Welt des Menschen, die Welt der Philosophie: Festschrift für Jan Patočka/ Walter Biemel, Hrsg. Haag: M. Nijhoff, 1976.
- Biemel W. Jan Patočka: le soin de l'âme. Lille: Association Les Cahiers de Philosophie, 1991
- Dubský I. Filosof Jan Patočka. Praha: Institut pro středoevropskou kulturu a politiku, 1991
- Profils de Jan Patočka: hommages et documents. Bruxelles: Facultés universitaires Saint-Louis, 1992
- Derrida J. The gift of death. Chicago: University of Chicago Press, 1995
- Jan Patočka, Češi a Evropa/ Erika Vonková, ed. Brno: Masarykova univerzita, 2000
- Jervolino D., Nastri T. L’eredità filosofica di Jan Patočka: a vent’anni dalla scomparsa. Napoli: CUEN, 2000.
- Findlay E.F. Caring for the soul in a postmodern age: politics and phenomenology in the thought of Jan Patočka. Albany: State University of New York Press, 2002
- Lebenswelten. Ludwig Landgrebe, Eugen Fink, Jan Patočka/ Helmuth Vetter (Hrsg.). Frankfurt/Main; New York: P. Lang, 2003
- Homp A. Jan Patočka und die Idee von Europa. Berlin: MitOst e.V., 2003.
- Laignel-Lavastine A. Esprits d’Europe. Autour de Czeslaw Milosz, Jan Patočka, István Bibó. Paris: Calmann-Lévy, 2005
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Хронос. 1907 – 1977
- ↑ Страница за Cercle philosophique de Prague (който не е Пражки лингвистичен кръжок)
- ↑ Лорета Вашкова, 13 марта 1977 года умер Ян Паточка, Radio Praha, 13-03-2008.
- ↑ Derrida J., Donner la mort, Paris, 1993 (The gift of death, Chicago, 1995)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Персонализъм – Ян Паточка: Ситуацията на човека в света
- ((en)) Сайт на архива на Ян Паточка
- ((en)) Библиография в The Husserl Page
- ((ru)) Ян Паточка в Библиотека Якова Кротова
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Паточка, Ян“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|