Янко Василев
| Янко Василев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Янко Василев в Общомедия | |
Янко Василев, наричан Чума[1] или Чука, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Василев е роден в 1871 година[4] в костурското село Осничани, тогава в Османската империя, днес Перикопи, Гърция. Влиза във ВМОРО. В 1904 година в Свободна България се среща с войводата Андрей Газепов и под негова команда образуват чета, която преминава турската граница при Кочериново и навлиза в Пирин.[2] След 20 дена участва в тежкото сражение при Сенокос, в което заива войводата и в последвалото сражение над Банско, в което загива помощник-войводата Иван Анастасов. Василев успява са се спаси и да премине на българска територия при Рилския манастир.[5]
През Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Иван Попов и взима участие в нападението на Билища, превземането на градеца Невеска и голямото сражение в планината Върбица над село Загоричани и сражението при Порта на планината Вич.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Стефан Николов Калфата, Никола Андреев и Костадин Ненчев. Участва в сражения при гара Бук, Палас, блокадата на село Балабан, при изгонването на турците от село Горно Дерекьой, при превземането на поста при Рожен и много сражения.[5]
След разгрома на въстанието емигрира в Свободна България. На 16 април 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 339.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
- ↑ Към 16 април 1943 година е на 72 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 340.
