Янаки Маслинков
| Янаки Маслинков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Янаки Ангелов Маслинков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 януари 1876 година в бунархисарското село Урумбеглия, тогава в Османската империя, днес в Турция, в земеделското семейство на Ангел Стамов Маслинков и Дена Петкова. Янаки Маслинков завършва 1 отделение в родното си село, а след това започва да помага на семейството си в земеделската работа. Започва да се занимава с търговия като по-голям - бакалък и кръчмарство. Влиза във ВМОРО към 1901 - 1902 година, когато ръководител на селската организация е Стамат Жеков. По нареждане на организацията Маслинков убива местен грък, който се кани да докладва за революционната им дейност на османските власти. След убийството Маслинков става нелегален и напуска селото си. Влиза комита в четата на Михаил Герджиков и действа в Странджанско. В същата 1903 година Герджиков заминава за Свободна България и оставя четата на Кръстьо Българията, която активно взима участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.[1] Действа и в четата на Михаил Даев.[2] Янаки Маслинков участва във въстанието в четата на подпоручик Стоянов, с която превземат Василико и много села. Участва в сраженията повече от месец. След потушаването на въстанието Маслинков емигрира в Свободна България. Установява се във Варна, където се жени.[3]
На 1 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 341.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 342.
