Ябълкоплодна шипка
| Ябълкоплодна шипка | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Ябълкоплодна шипка в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ябълкоплодната шипка (Rosa villosa) е вид шипка, храстовидно растение от семейство Розови (Rosaceae). Тя е най-близко родствена с Rosa mollis Sm.[1]:с. 98 (мековлакнестата шипка),[2]:с. 142 с която е възможно да се бърка.[1]:с. 102
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Ябълкоплодната шипка е висока до 2,5 m, с изправени клонки, като цветоносните клончета са с малки власинки. Шипчетата им са прави и хоризонтални. Листата са сложни, нечифтоперести с пет или седем листчета. Цветовете са единични или по 2 – 3 събрани в щитовидни съцветия, а чашелистчетата са с власинки и след узряването на плода образуват коронка и остават върху него. Плодът е жлезист и яркочервен.[3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]В България има ограничено[2]:с. 145 разпространение из храсталаците и в покрайнините на горите в долния и средния планински пояси до височина около 1500 m.[3] Според Конспекта на висшата флора на България, тя се среща единствено в Рила и Беласица,[4] докато Атласът на европейската флора задава по-широк ареал, обхващащ също така Родопите и западна Стара планина. Извън България, видът е разпространен в централна Европа, Испания, Апенините, западните Балкани, Балтийските страни, Украйна и прилежащите територии на европейска Русия.[1]:с. 100
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Kurtto, Arto, Lampinen, Raino, Junikka, Leo. Atlas florae Europaeae, distribution of vascular plants in Europe. 13: Rosaceae (Spiraea to Fragaria, excl. Rubus). Helsinki, Committee for mapping the flora of Europe and Societas Biologica Fennica, 2004. ISBN 978-951-9108-14-8.
- ↑ а б Димитров, Стоян Г. Rosa // Флора на Народна република България. Т. V. София, БАН, 1973. с. 122–72.
- ↑ а б Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 130.
- ↑ Асьов, Б., Петрова, А. Конспект на висшата флора на България : Хорология и флорни елементи. 4 изд. София, Българска Фондация Биоразнообразие, 2012. Архив на оригинала от 2021-10-11 в Wayback Machine.
|
