Ябланишко ждрело
Ябланишко ждрело | |
![]() | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | община Трън |
Надм. височина | 680 m |
Реки | Ябланица |
Ябланишкото ждрело е каньоновиден пролом на река Ябланица (десен приток на Ерма) в Западна България, между най-югозападната част на планината Гребен на изток и североизточните склонове на Ездимирска планина на запад, в Община Трън, област Перник, на около 5 km североизточно от град Трън.
Географско описание[редактиране | редактиране на кода]
Цялата дължина на ждрелото е около 4 km, а средната му надморската височина е около 680 m. Започва на около 3 km северозападно от село Филиповци, при моста на шосето Брезник – Трън, на 738 m н.в. и се насочва на северозапад. След около 2 km е средата на ждрелото, където реката завива на север и тук надморската му височина е около 680 m. Завършва южно от село Банкя на 632 m н.в. По цялото си протежение ждрелото заобикала от запад връх Гарванов камък (1008 m).
Ждрелото е пролом с множество водопади, прагове, еврозионни котли, изворчета, пещери, скални стени и кули. Забележително е съчетанието на вода, скали и растителност. Само на няколко квадратни метра се срещат десетки дървесни, храстови и тревни видове. Някои от тях са изключително красиви, като например люляка през май или смрадликата през септември и октомври, а най-вече изключително рядката, срещаща се само на Балканския полуостров фрайхенбахова перуника, която може да се види през юни. В маршрута на еко-пътеката по Ябланишкото ждрело може да се видят малката пещера Меча дупка и популярния в региона Зелени вир, както и една миниатюрна пещеричка в скалите вдясно от пътеката малко преди вира.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/ZeleniVir2.jpeg/220px-ZeleniVir2.jpeg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Yablanishko_Zdrelo_2.jpg/220px-Yablanishko_Zdrelo_2.jpg)
Маршрут[редактиране | редактиране на кода]
На ждрелото е построена екопътека с дължина около 2 km, иначе е непристъпно за обикновени туристи. За да се стигне до нея е необходимо от София се пътува за Брезник, а след това да се продължи за Трън. Непосредствено преди да се стигне градът, пътят напуска долината на река Ябланица, набира височина с няколко серпентини по баира на Ездимирската планина, след което излиза на висока поляна, от която има отклонение вдясно за село Банкя.
Ако преминете билото и се спуснете по наклона, след който започват първите къщи на Трън, значи сте подминали отклонението! По тесния път за селото, който също предлага хубава гледка, след около 3-4 км се стига до началото на Банкя. Вдясно след реката се намира фабрика за бутилиране на водата „Tornspring“ – модерна едноетажна сграда. Спира се на паркинга след заведението, след което се върви около 190 метра по стръмна улица в посока север, след което се завива надясно. Там започва екопътеката – има табела. Продължава се през поляна и след нея се навлиза в гора по същата пътека (в посока юг), около 25-30 минути. Постепенно пътеката слиза надолу до реката, преминавайки през влажни места – обрасли с коприва и огромните листа на дива тиква, след малка полянка пред нас е реката, пресича се по дървен мост и след около 4-5 мин. започва началото на ждрелото. Ходи се пеша около 30 минути, главно през гора в посока юг, отново се излиза на реката, пресича се чрез дървен мост и след около 5 мин. започва началото на каньона.
След заслона Меча дупка – естествена пещера с дължина 15 метра и височина на тавана 5 метра, следват серпентини и стръмно изкачващи се и слизащи участъци, дървени мостчета над почти отвесните скали, под които са бурните въртопи на реката. Центъра на това ждрело е Зелени вир, където може да се почива и направи пикник. От тук нататък следват няколко преминавания по мостове, закрепени по отвесните скали над реката. Ширината на ждрелото е няколко метра, а някъде долу са бързеите на ревящата река. Гледката е уникална. Следващ мост отвежда любителите на дивата природа до отвъдния бряг, а оттам след нова серия от стълби се стига до поредния мост, откъдето следва дългото изкачване по височините. Не е препоръчително да продължава по-нататък – пътеката се губи сред шубраците, на места съвсем изчезва. Въпреки удобството на стълби и мостове, които предлага екопътеката, преминаването на ждрелото от нетренирани туристи е доста изтощително. Маршрутът до Зелени вир не е тежък, по-трудното изкачване започва след вира.Tам е и най-тясната и висока част
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D1%82%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80.%D0%AF%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.jpg/220px-%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D1%82%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80.%D0%AF%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.jpg)
на ждрелото. След това следва слизане до реката,на място което се вижда само по GPS трака на BGMountains следвано от ново изкачване по левия бряг. Ориентираме се по остатъци от някогашните стълби и неусетно стигаме до последното мостче, което ни отвежда на десния бряг. Сега е моментът всеки да реши - връща ли се или продължава по кръговия маршрут с едно 200 метрово изкачване. По целия път се забелязват остатъци от пътеката само на 4-5 места и без карта на няколко места много лесно може да се сбърка. Стигне ли се до слизането по обраслия черен път вече няма какво да се обърка. Пътеката е дълга 6.6 км и се изминава за 2:30 часа.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80.%D0%AF%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_01.jpg/220px-%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80.%D0%AF%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_01.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Yablanishko_Zdrelo_20191027_144334-01.jpg/220px-Yablanishko_Zdrelo_20191027_144334-01.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80.%D0%AF%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.jpg/220px-%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%80.%D0%AF%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- <http://www.baret-bg.org/ecotrail/Tran/Tran.html/ Архив на оригинала от 2021-05-15 в Wayback Machine.>
- Телефон за проверка състоянието на пътеката
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Карта на екопътеката (кръгова)