Направо към съдържанието

Ю Несбьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ю Несбьо
ПсевдонимКим Ерик Локър
Том Юхансен
Роден29 март 1960 г. (64 г.)
Професияписател, музикант, финансист
Националност Норвегия
Жанртрилър, детска литература
Уебсайтwww.jonesbo.co.uk
Ю Несбьо в Общомедия

Ю Несбьо (на норвежки: Jo Nesbø) е норвежки писател, автор на бестселъри в жанровете трилър и детска литература. Писал е и под псевдонима Том Юхансен (Tom Johansen).

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Несбьо е роден на 29 март 1960 г. в Осло, Норвегия. Баща му е ръководител на транспортно дружество, а майка му е библиотекар. Има по-голям брат и Пер (1955), и по-малък, Кнут (1961). В предучилищна възраст се мести със семейството си в Молде. Напуска училище, за да стане футболист в първия мъжки отбор по футбол на Молде, като впоследствие печели Купата на Норвегия със същия и бива обявен за играч на мача. Година по-късно е принуден да прекрати спортната си кариера поради скъсване на коленни връзки. Отбива военната си служба 3 години в поделение в Северна Норвегия, като едновременно завършва гимназия с отличие.

Завършва финанси Колежа по икономика и бизнес администрация в Берген през 1986 година и започва да работи като финансист.

По време на следването си участва в групата „Хилядите домове“ (De tusen hjem) като китарист и текстописец. След завършването си работи като брокер и финансов анализатор, а през 1992 г. основава групата „Тези там“ (Di Derre) и е автор на песни, китарист и солист. Албумът „Момичета и подобни неща“ (Jenter og sånn) се продава в над 190 000 екземпляра. Участията на групата намаляват и практически изчезват, с малки изключения след 1998 г.

Напуска Норвегия и през 1996 г. заживява в Австралия.[1][2] Там пише първата си книга, „Човекът-прилеп“ под псевдонима Ким Ерик Локър, издадена през 1997 г. Книгата печели международно признание и наградите „Ривертън“ за най-добър криминално-литературен дебют и скандинавската награда за криминална литература „Стъклен ключ“.

Заживява в Бангкок и пише „Хлебарките“ със сюжет в града. Следващият му роман, „Червеношийката“, е вдъхновен от желанието на починалия му баща да напише книга за своите преживявания като доброволец във Втората световна война. „Червеношийката“ донася на Несбьо международна слава. В класацията на „Пъблишърс уикли“ Несбьо е сред 20-те най-продавани автори в САЩ за 2009 година. [1][2] „Червеношийката“ е обявен за най-добрия норвежки криминален роман на всички времена в Норвегия в класация на читателите. Номиниран е за наградата „Едгар“ през 2009 г. [3] Към май 2011 г. Несбьо е продал около 2 млн. книги в Норвегия. [4] Към юни 2012 г. са продадени около 14 млн. негови книги в световен мащаб. [2]

Романът „Ловци на глави“ е филмиран. [5]

Ю Несбьо основава фонд за подпомагане премахването на неграмотността в страни от Третия свят. Той възнамерява да остави състоянието си на фонда.[6]

Ю Несбьо на панаира на книгата в Париж през 2011 г.

Поредица „Случаите на инспектор Хари Хуле“

[редактиране | редактиране на кода]

Хари Хуле е алкохолик, диспептичен детектив. [4] Първо са посочени изданията на норвежки език.

  1. Flaggermusmannen (1997)
    Прилепът. „Емас“, 2016. ISBN 978-954-357-329-5. с. 392.
  2. Kakerlakkene (1998)
    Хлебарките. „Емас“, 2017. ISBN 978-954-357-348-6. с. 384.
  3. Rødstrupe (2000)
    Червеношийката. „Емас“, 2009. ISBN 978-954-357-190-1. с. 518.
  4. Sorgenfri (2002)
    Немезида. „Емас“, 2010. ISBN 978-954-357-198-7. с. 512.
  5. Marekors (2003)
    Пентаграма. „Емас“, 2011. ISBN 978-954-357-205-2. с. 468.
  6. Frelseren (2005)
    Спасителя. „Емас“, 2013. ISBN 978-954-357-229-8. с. 534.
  7. Snømannen (2007)
    Снежния човек. „Емас“, 2013. ISBN 978-954-357-257-1. с. 504.
  8. Panserhjerte (2009)
    Леопардът. „Емас“, 2014. ISBN 978-954-357-263-2. с. 680.
  9. Gjenferd (2011)
    Фантом. „Емас“, 2014. ISBN 978-954-357-279-3. с. 512.
  10. Politi (2013)
    Полиция. „Емас“, 2015. ISBN 978-954-357-299-1. с. 592.
  11. Tørst (2017)
    Жажда. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-356-1. с. 605.
  12. Kniv (2019)
    Нож. „Емас“, 2019. ISBN 978-954-357-419-3. с. 612.
  13. Blodmåne (2022) Кървава луна. „Емас“, 2023. ISBN 978-954-357-586-2. с. 556.

Поредица „Доктор Проктор“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Doktor Proktors prompepulver (2007)
    Пръц-прахът на доктор Проктор. „Емас“, 2013. ISBN 978-954-357-251-9. с. 208.
  2. Doktor Proktors tidsbadekaret (2008)
    Доктор Проктор и ваната на времето. „Емас“, 2014. ISBN 978-954-357-264-9. с. 304.
  3. Doktor Proktor og verdens undergang. Kanskje (2010)
    Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би. „Емас“, 2015. ISBN 978-954-357-296-0. с. 312.
  4. Doktor Proktor og det store gullrøveriet (2012)
    Доктор Проктор и големият банков обир. „Емас“, 2016. ISBN 978-954-357-328-8. с. 232.
  5. Kan Doktor Proktor redde jula? (2017)
    Доктор Проктор ще спаси ли Коледата?. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-391-2. с. 256.

Поредица „Кръв на снега“ (Blood On Snow) – като Том Юхансен

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Blod på snø (2015)
    Кръв по снега. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-383-7. с. 176.
  2. Mere blod (2015)
    Среднощно слънце. „Емас“, 2019. ISBN 978-954-357-430-8. с. 208.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Det hvite hotellet (2007)
  • Hodejegerne (2008)
    Ловци на глави. „Емас“, 2012. ISBN 978-954-357-220-5. с. 264.
  • Sønnen (2014) [7]
    Синът. „Емас“, 2020. ISBN 978-954-357-455-1. с. 516.
  • The Kidnapping (2016)
  • Macbeth (2018)
    Макбет. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-389-9. с. 568.
  • Kongeriket (2020)
    Кралството. „Емас“, 2021. ISBN 978-954-357-491-9. с. 616.
  • Sjalusimannen Og Andre Fortellinger (2021)
    Ревност и други истории. „Емас“, 2022. ISBN 978-954-357-554-1. с. 272.
  • Rotteøya Og Andre Fortellinger (2021)
    Островът с плъховете и други истории, изд.: ИК „Емас“, София (2023), прев. Ева Кънева

Сборници с разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Karusellmusikk (2001)
  1. а б Ю Несбьо Helikon.bg // www.helikon.bg. Хеликон. Архивиран от оригинала на 2015-06-10. Посетен на 7 октомври 2013.
  2. а б в McGrath, Charles. Norway Has Noir; Just Ask Jo Nesbo // nytimes.com. The New York Times Company, 15 юни 2012. Посетен на 7 октомври 2013. (на английски)
  3. Червеношийката. Случаите на инспектор Хари Хуле от Ю Несбьо. Книги от онлайн книжарница Хеликон. Helikon.bg // www.helikon.bg. Хеликон. Посетен на 7 октомври 2013.[неработеща препратка]
  4. а б Hesse, Monica. Jo Nesbo, the next Stieg Larsson? Norway’s bestseller is no fan of the thought. // www.washingtonpost.com. The Washington Post, 3 май 2011. Посетен на 7 октомври 2013. (на английски)
  5. Ю Несбьо – новият кримикрал от Норвегия // 24chasa.bg. 24 часа, 30 ноември 2011. Посетен на 7 октомври 2013.
  6. pleasure.borsen.dk // Архивиран от оригинала на 2018-02-01. Посетен на 2018-01-31.
  7. ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“