Ю Несбьо
Ю Несбьо | |
Псевдоним | Ким Ерик Локър Том Юхансен |
---|---|
Роден | 29 март 1960 г. |
Професия | писател, музикант, финансист |
Националност | Норвегия |
Жанр | трилър, детска литература |
Уебсайт | www.jonesbo.co.uk |
Ю Несбьо в Общомедия |
Ю Несбьо (на норвежки: Jo Nesbø) е норвежки писател, автор на бестселъри в жанровете трилър и детска литература. Писал е и под псевдонима Том Юхансен (Tom Johansen).
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Несбьо е роден на 29 март 1960 г. в Осло, Норвегия. Баща му е ръководител на транспортно дружество, а майка му е библиотекар. Има по-голям брат и Пер (1955), и по-малък, Кнут (1961). В предучилищна възраст се мести със семейството си в Молде. Напуска училище, за да стане футболист в първия мъжки отбор по футбол на Молде, като впоследствие печели Купата на Норвегия със същия и бива обявен за играч на мача. Година по-късно е принуден да прекрати спортната си кариера поради скъсване на коленни връзки. Отбива военната си служба 3 години в поделение в Северна Норвегия, като едновременно завършва гимназия с отличие.
Завършва финанси Колежа по икономика и бизнес администрация в Берген през 1986 година и започва да работи като финансист.
По време на следването си участва в групата „Хилядите домове“ (De tusen hjem) като китарист и текстописец. След завършването си работи като брокер и финансов анализатор, а през 1992 г. основава групата „Тези там“ (Di Derre) и е автор на песни, китарист и солист. Албумът „Момичета и подобни неща“ (Jenter og sånn) се продава в над 190 000 екземпляра. Участията на групата намаляват и практически изчезват, с малки изключения след 1998 г.
Напуска Норвегия и през 1996 г. заживява в Австралия.[1][2] Там пише първата си книга, „Човекът-прилеп“ под псевдонима Ким Ерик Локър, издадена през 1997 г. Книгата печели международно признание и наградите „Ривертън“ за най-добър криминално-литературен дебют и скандинавската награда за криминална литература „Стъклен ключ“.
Заживява в Бангкок и пише „Хлебарките“ със сюжет в града. Следващият му роман, „Червеношийката“, е вдъхновен от желанието на починалия му баща да напише книга за своите преживявания като доброволец във Втората световна война. „Червеношийката“ донася на Несбьо международна слава. В класацията на „Пъблишърс уикли“ Несбьо е сред 20-те най-продавани автори в САЩ за 2009 година. [1][2] „Червеношийката“ е обявен за най-добрия норвежки криминален роман на всички времена в Норвегия в класация на читателите. Номиниран е за наградата „Едгар“ през 2009 г. [3] Към май 2011 г. Несбьо е продал около 2 млн. книги в Норвегия. [4] Към юни 2012 г. са продадени около 14 млн. негови книги в световен мащаб. [2]
Романът „Ловци на глави“ е филмиран. [5]
Ю Несбьо основава фонд за подпомагане премахването на неграмотността в страни от Третия свят. Той възнамерява да остави състоянието си на фонда.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Случаите на инспектор Хари Хуле“
[редактиране | редактиране на кода]Хари Хуле е алкохолик, диспептичен детектив. [4] Първо са посочени изданията на норвежки език.
- Flaggermusmannen (1997)
Прилепът. „Емас“, 2016. ISBN 978-954-357-329-5. с. 392. - Kakerlakkene (1998)
Хлебарките. „Емас“, 2017. ISBN 978-954-357-348-6. с. 384. - Rødstrupe (2000)
Червеношийката. „Емас“, 2009. ISBN 978-954-357-190-1. с. 518. - Sorgenfri (2002)
Немезида. „Емас“, 2010. ISBN 978-954-357-198-7. с. 512. - Marekors (2003)
Пентаграма. „Емас“, 2011. ISBN 978-954-357-205-2. с. 468. - Frelseren (2005)
Спасителя. „Емас“, 2013. ISBN 978-954-357-229-8. с. 534. - Snømannen (2007)
Снежния човек. „Емас“, 2013. ISBN 978-954-357-257-1. с. 504. - Panserhjerte (2009)
Леопардът. „Емас“, 2014. ISBN 978-954-357-263-2. с. 680. - Gjenferd (2011)
Фантом. „Емас“, 2014. ISBN 978-954-357-279-3. с. 512. - Politi (2013)
Полиция. „Емас“, 2015. ISBN 978-954-357-299-1. с. 592. - Tørst (2017)
Жажда. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-356-1. с. 605. - Kniv (2019)
Нож. „Емас“, 2019. ISBN 978-954-357-419-3. с. 612. - Blodmåne (2022) Кървава луна. „Емас“, 2023. ISBN 978-954-357-586-2. с. 556.
Поредица „Доктор Проктор“
[редактиране | редактиране на кода]- Doktor Proktors prompepulver (2007)
Пръц-прахът на доктор Проктор. „Емас“, 2013. ISBN 978-954-357-251-9. с. 208. - Doktor Proktors tidsbadekaret (2008)
Доктор Проктор и ваната на времето. „Емас“, 2014. ISBN 978-954-357-264-9. с. 304. - Doktor Proktor og verdens undergang. Kanskje (2010)
Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би. „Емас“, 2015. ISBN 978-954-357-296-0. с. 312. - Doktor Proktor og det store gullrøveriet (2012)
Доктор Проктор и големият банков обир. „Емас“, 2016. ISBN 978-954-357-328-8. с. 232. - Kan Doktor Proktor redde jula? (2017)
Доктор Проктор ще спаси ли Коледата?. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-391-2. с. 256.
Поредица „Кръв на снега“ (Blood On Snow) – като Том Юхансен
[редактиране | редактиране на кода]- Blod på snø (2015)
Кръв по снега. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-383-7. с. 176. - Mere blod (2015)
Среднощно слънце. „Емас“, 2019. ISBN 978-954-357-430-8. с. 208.
Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Det hvite hotellet (2007)
- Hodejegerne (2008)
Ловци на глави. „Емас“, 2012. ISBN 978-954-357-220-5. с. 264. - Sønnen (2014) [7]
Синът. „Емас“, 2020. ISBN 978-954-357-455-1. с. 516. - The Kidnapping (2016)
- Macbeth (2018)
Макбет. „Емас“, 2018. ISBN 978-954-357-389-9. с. 568. - Kongeriket (2020)
Кралството. „Емас“, 2021. ISBN 978-954-357-491-9. с. 616. - Sjalusimannen Og Andre Fortellinger (2021)
Ревност и други истории. „Емас“, 2022. ISBN 978-954-357-554-1. с. 272. - Rotteøya Og Andre Fortellinger (2021)
Островът с плъховете и други истории, изд.: ИК „Емас“, София (2023), прев. Ева Кънева
Сборници с разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Karusellmusikk (2001)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ю Несбьо Helikon.bg // www.helikon.bg. Хеликон. Архивиран от оригинала на 2015-06-10. Посетен на 7 октомври 2013.
- ↑ а б в McGrath, Charles. Norway Has Noir; Just Ask Jo Nesbo // nytimes.com. The New York Times Company, 15 юни 2012. Посетен на 7 октомври 2013. (на английски)
- ↑ Червеношийката. Случаите на инспектор Хари Хуле от Ю Несбьо. Книги от онлайн книжарница Хеликон. Helikon.bg // www.helikon.bg. Хеликон. Посетен на 7 октомври 2013.[неработеща препратка]
- ↑ а б Hesse, Monica. Jo Nesbo, the next Stieg Larsson? Norway’s bestseller is no fan of the thought. // www.washingtonpost.com. The Washington Post, 3 май 2011. Посетен на 7 октомври 2013. (на английски)
- ↑ Ю Несбьо – новият кримикрал от Норвегия // 24chasa.bg. 24 часа, 30 ноември 2011. Посетен на 7 октомври 2013.
- ↑ pleasure.borsen.dk // Архивиран от оригинала на 2018-02-01. Посетен на 2018-01-31.
- ↑ ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Ю Несбьо
- Произведения на Ю Несбьо в Моята библиотека
|