Юрий Постников
| Юрий Постников | |
| Псевдоним | Юрий Дружков |
|---|---|
| Роден | 18 април 1927 г. |
| Починал | 30 декември 1983 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  СССР |
| Активен период | 1964 – 1983 |
| Жанр | детска литература |
| Известни творби | поредица „Приключенията на Моливко и Сръчко“ |
| Съпруга | Наталия Постникова |
| Деца | Валентин Постников |
Юрий Постников е руски и съветски писател на произведения в жанра детска литература. Пише под псевдонима Юрий Дружков. Баща е на известния детски писател Валентин Постников.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Юрий Михайлович Постников е роден на 18 април 1927 г. в Москва, СССР, в бедно многодетно работническо семейство.[2] Баща му умира от алкохолизъм, а впоследствие майка му се омъжва повторно.[3] Като дете боледува дълго време от костна туберкулоза и не може да ходи сам. Лекуван е в детската туберкулозна болница в Ялта[2], където остава тринадесет години.[1] Едва на 14 години успява да стои на патерици и през 1944 г. се връща в Москва, където завършва училище.[4]
След завършване на средното си образование работи в заводска многотиражка.[4] Започва да печата фейлетони в списание „Крокодил“ от началото на 50-те години.[2] През 1956 г. започва работа като заместник главен редактор по литературната част на новосъздаденото списание за деца „Весьолие картинки“ и остава там през целия си живот.[2]
Първият му роман за деца „Приключенията на Моливко и Сръчко“ е публикуван през 1964 г.[1] Вторият роман за двамата герои, „Вълшебното училище на Моливко и Сръчко“ е издаден едва след смъртта му.[3] Книгите за приключенията на Моливко и Сръчко са издадени в многомилионни тиражи на 18 езика по света.[4][4] През 1969 г. получава златен медал за най-добра детска книга.[2] Впоследствие художникът Моливко и изобретателят Сръчко стават редовни герои на истории и комикси в списанието „Смешни картинки“.[4]
През 1972 г. е издадена фантастичната му повест за възрастни „Прости меня…“, а посмъртно през 2007 г., със съдействието на сина му, е издадена и главната му книга „Кто по тебе плачет“, книга за любовта и за децата.[1]
Юрий Постников умира на 30 декември 1983 г. в Москва.[2]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Приключенията на Моливко и Сръчко“ (Приключения Карандаша и Самоделкина)
[редактиране | редактиране на кода]- Приключения Карандаша и Самоделкина (1964)[1][3][4]
Приключенията на Моливко и Сръчко, изд.: „Народна младеж“, София (1974, 1979), прев. Русалина Попова - Волшебная школа Карандаша и Самоделкина (1984)
- поредицата е продължена от сина му Валентин Постников.
Повести
[редактиране | редактиране на кода]Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Волшебная палочка (1966)[3]
- Как Буратино в школу пошёл (1966)
- Шапка-невидимка
Приказки
[редактиране | редактиране на кода]- Жадный пылесос[3]
- Зачем барану рога?
- Колыбельная сказка
- Кузя-Робинзон
- Могут ли у льва быть уши больше, чем у зайца?
- Можно ли летать под водой?
- Почему страус не летает?
- Почему у змеи такая длинная шея?
- Тима и кот
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж Биография в сайта „Литературен свят”
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Биография и библиография в сайта „Лаборатория Фантастики”
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Биография и библиография в сайта „Писатели юбиляри”
- ↑ ((ru)) Биография в сайта „Литрес”
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Постников, Юрий Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
