Юрий Озеров
Юрий Озеров | |
съветски и руски филмов режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 15 октомври 2001 г.
|
Погребан | Введенско гробище, Русия |
Етнос | руснаци[1] |
Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ Руска академия за театрално изкуство |
Партия | КПСС (1947 г.) |
Награди | Държавна награда на СССР (1982) Орден „Ленин“ (1971) медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945) Червено знаме (28 април 1945)[2] Октомврийска революция (1986) народен артист на СССР (5 януари 1977) Ленинска премия (1972) Орден „Кирил и Методий“ (1977) Орден „Ленин“ (1981) Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1950 г. |
Уебсайт | |
Юрий Озеров в Общомедия |
Юрий Николаевич Озеров е съветски и руски режисьор, роден на 26 януари 1921 г. в Москва и починал на 15 октомври 2001 г. пак там.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Озеров е роден в театралната среда. Баща му е от рода на православни свещеници и е оперен певец, а майка му произхожда от руско дворянско семейство, което губи цялото си имущество. Той има брат, Николай, който ще стане тенисист, спортен коментатор и актьор.
През 1939 г. постъпва в Руския институт за театрално изкуство (ГИТИС), известното московско театрално училище. Той е призован през 1941 г. да защитава страната си в Червената армия и се издига от редник до майор в края на войната, където служи в комуникациите. През 1947 г. става член на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Na 5 октомври 1831 г. е призован в Червената армия. През 1940 – 1941 г. служи в свързочна учебна рота. През октомври 1941 г. Юрий Озеров е назначен на длъжността командир на взвод; По време на битката за Москва служи като сигналист в Московския военен окръг. С назначение е част от 18-та армия и е прехвърлен на Западния фронт, воюва на 1-ви и 4-ти украински, 2-ри и 3-ти белоруски фронтове, участва в превземането на Кьонигсберг, след което е оставен в комендантството на града. През 1944 г. завършва ускорен курс във Военната академия „М. В. Фрунзе“, служи в щаба на армията и участва в разработването на големи операции. Озеров завършва войната с чин майор.[3]
След войната се връща в ГИТИС и след това във факултета по кино. Той се присъединява към „Мосфилм“ през 1949 г. и преподава във филмовия факултет от 1979 г. Снима първия си филм през 1950 г., посветен на живота на Александър Пушкин.
Озеров е автор на монументални кинематографични епоси, много от които са посветени на последната война. Най-известният му филм в чужбина остава „Последний штурм“ (пети епизод от неговия кинематографичен епос „Освобождение“). Филмът „Сталинград“ също е забележителна творба.
Погребан е на Введенското гробище в Москва.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Мухтарбекович Суменов, Олег Михайлович Сулькин. Юрий Озеров. Искусство, 1986. с. 240. (на руски)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.podvignaroda.ru
- ↑ www.podvignaroda.ru
- ↑ Юрий Николаевич Озеров // vgik.info. Посетен на 4 юли 2024.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iouri Ozerov в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|