Направо към съдържанието

Юрий Лисянски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Лисянски
Юрий Фёдорович Лисянский
руски офицер и изследовател
Роден
Починал
Петербург, Руска империя
ПогребанАлександро-Невска лавра, Санкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил вМорски кадетски корпус
Санкт-Петербургски военно-морски институт
НаградиОрден Свети Владимир III степен (27 юли 1806 (стар стил))
Юрий Лисянски в Общомедия

Юрий Фьодорович Лисянски (на руски: Юрий Фёдорович Лисянский) е руски изследовател и мореплавател от украински произход, офицер (капитан 1-ви ранг).

Произход и младежки години (1773 – 1803)

[редактиране | редактиране на кода]

Потомък на украинския род Лисянски, роден на 1 (12) април 1773 г. в полковия град Нежин (Хетманска област, днешна Украйна, Черниговска област), в семейството на свещеника на нежинската църква "Св. Йоан Богослов" Федор Герасимович Герасимовски (Лисянски) и съпругата му Фотина Йосипивна (от благородното семейство Якубовски).


Завършва Морския кадетски корпус и постъпва на служба на фрегатата „Подражислав“. Участва в няколко морски сражения с шведите. От 1791 до 1799 г. служи като доброволец на различни британски кораби и се сражава срещу французите край бреговете на Северна Америка. През 1795 плава от Канада към Малките Антилски о-ви, а след това до пролетта на 1796 пътува в САЩ. През 1797 плава до Индия.

Околосветска експедиция (1803 – 1806)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1803 е назначен за командир на кораба „Нева“ в първата руска околосветска експедиция под командването на Иван Фьодорович Крузенщерн.

От Кронщат корабите „Нева“ и „Надежда“ се отправят на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова, съставя подробно описание на бреговете, природата и климата на острова и събира богат етнографски материал за неговите аборигени. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските о-ви, където двата кораба отново се разделят, като Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.

През 1804 – 1805 г., Лисянски, заедно с щурмана Даниил Василиевич Калинин, изследва брега на остров Кодиак, част от архипелага Александър и протока Чатъм, в т.ч. островите Якоби (58°00′ с. ш. 136°25′ з. д. / 58° с. ш. 136.416667° з. д.) и Баранов. Доказва островното положение на остров Чичагов, а щурманът на „Нева“ Даниил Калинин открива остров Крузов (434 кв2, 57°10′ с. ш. 135°45′ з. д. / 57.166667° с. ш. 135.75° з. д.).

С товар от ценни кожи през есента на 1805 напуска Аляска и се отправя към Макао в Китай, като по пътя в северозападната част на Хавайските о-ви, на 15 октомври 1805, на 26°04′ с. ш. 173°58′ з. д. / 26.066667° с. ш. 173.966667° з. д., открива остров Лисянски и рифовете Нева (25°59′ с. ш. 174°00′ з. д. / 25.983333° с. ш. 174° з. д.) и Крузенщерн (22°20′ с. ш. 175°50′ з. д. / 22.333333° с. ш. 175.833333° з. д.).

В Макао Лисянски и Крузенщерн отново се събират и тръгват към дома. Край югоизточните брегове на Африка се разделят в гъстата мъгла и се прибират в Кронщад поотделно: Лисянски на 5 август 1806, а Крузенщерн – на 19 август.

По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.

Следващи години (1806 – 1837)

[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Първото руско околосветско плаване Лисянски е повишен в звание капитан 1-ви ранг и му е отпусната пожизнена пенсия, която за него е единственото средство за препитание, поради липсата на други доходи. Адмиралтейската колегия отказва да финансира издаването на неговата книга „Путешествие вокруг света на корабле „Нева“ в 1803 – 1806 годах“. Възмутен, той подава оставка и заминава на село. За своя собствена сметка издава книгата си в два тома през 1812, превежда я на английски и през 1814 я публикува в Англия. След една година книгата излиза и на немски език. За разлика от руснаците, английските и немските читатели я оценяват високо.

Умира на 6 март 1837 година в Петербург на 63-годишна възраст. Погребан е в Тихвинското гробище, близо до Александро-Невската лавра.

Неговото име носят:

  • Путешествие вокруг света на корабле „Нева“ в 1803 – 1806 годах, М., 1947.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 258 – 260
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 292 – 293
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 1986 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.)], М., 1985, стр. 15 – 17
  • Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 209 – 213
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Юрий Федорович Лисянский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​