Юлия Платонова
| Юлия Платонова | |
| руска оперна певица | |
 Портрет на Юлия Платонова Гравюра на Лаврентий Серяков по рисунка на Пьотър Борел | |
| Родена |
1841 г.
|
|---|---|
| Починала |
Санкт Петербург, Руска Империя |
| Погребана | Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Националност | Руска Империя |
| Работила | оперна певица, актриса, музикален педагог |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | сопрано |
| Направление | Опера |
| Активност | 1863 – 1877 |
| Известни творби | Марина Мнишек в „Борис Годунов“, Дона Анна в „Дон Жуан“, Олга в „Псковитянка“ |
| Семейство | |
| Съпруг | капитан Тванев |
| Юлия Платонова в Общомедия | |
Юлия Платонова (на руски: Ю̀лия Фё̀доровна Плато̀нова, в моминство Гардер, по съпруг Тванева, 1841 – 1892) е актриса на Императорската Санкт-Петербургска оперна трупа; оперна певица, с името на която, согласно „Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон“, е „свързано възраждането на руската опера“, музикален педагог.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Юлия Платонова е родена през 1841 г. в Рига, в семейство на германци. От дете проявява добри музикални способности. Учи в девическата гимназия в Митава, където посвещава свободното от уроци време на упражненията по пиано. След завършването на гимназията продължава да се занимава с музикалното си образование, но отделя повече време и старание за развиване на гласовите си възможности.[2]
След завършването на гимназията решава да се посвети на артистична кариера, напуска Митава и заминава за Санкт Петербург. Там започва уроци по пеене при известния петербургски вокален педагог Николай Вителяро и се готви да стане оперна певица. На 26 август 1863 г. има дебют на сцената на Мариински театър с партията на Антонида в операта на Михаил Глинка „Живот за царя“. Изпълнението има голям успех, благодарение на който е наета от Дирекцията на императорските театри.[2]
Платонова израства в немскоговореща среда и в началото на своята кариера има трудности при изпълнение на руските партии, при които се проявява нейният акцент. Успява да се справи с проблема с помощта на композитора Александър Даргомижки, така че нейният репертоар много скоро почти изцяло се запълва с руски опери. Най-добра е в ролите със силно драматичен характер, с тях заема изключително място в трупата и няма съпернички за тези партии. За времето на своя не много дълъг сценичен живот участва в около 50 постановки и практически нито една опера не минава без нея.[2]
Певицата е с много енергичен и настойчив характер и успява, използвайки своето положение в театъра, да влияе върху политиката на неговото ръководство. Нейната неотстъпчивост се проявява в известния случай с операта на Модест Мусоргски „Борис Годунов“, която няколко пъти не се допуска до постановка. Платонова успява да уреди представлението за своя бенефис на 24 януари 1874 г., а нейното неповторимо изпълнение на партията на Марина Мнишек става причина операта да се задържи известно време на сцената на Мариинския театър въпреки многобройните противници.[2]
През 1876 г. съпругът ѝ, капитан Тванев, умира. Платонова напуска сцената на 26 август 1876 г., но продължава своята дейност като вокален преподавател. Умира от инсулт на 4 ноември 1892 г. Погребана е на Смоленското православно гробище в Санкт Петербург.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЭСБЕ/Платонова, Юлия Федоровна — Викитека // Посетен на 24.08.2022 г.
- ↑ а б в г д РБС/ВТ/Платонова, Юлия Федоровна — Викитека // Посетен на 24.08.2022 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Платонова, Юлия Фёдоровна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |