Направо към съдържанието

Юлиус фон Хайнау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиус Хайнау
Julius Jakob Freiherr von Haynau
австрийски военачалник

Роден
Починал
14 март 1853 г. (66 г.)
ПогребанГрац, Австрия

Националност Австрия
Наградиорден Света Анна III степен
Военна служба
Званиефелдмаршал
Семейство
БащаВилхелм I (Хесен-Касел)
Братя/сестриМария Фридерика фон Хесен-Касел
Подпис
Юлиус Хайнау в Общомедия

Барон Юлиус Якоб фон Хайнау (на немски: Julius Jakob von Haynau) е австрийски генерал, участвал в потушаването на Италианската и Унгарската революция през 1849 година.

Юлиус фон Хайнау е незаконен син на ландграфа на Хесен-Касел Вилхелм IX и дъщеря на аптекар. Още 15–годишен постъпва на служба в австрийската армия. На 19 е вече капитан. Участва във войните с Наполеон между 1805 и 1815 година. През 1844, след близо четири десетилетия във войската, достига до чин дивизионен генерал. През 1847 година е комендант на Темешвар, но за кратко – уволнен е заради конфликт с началството.[1]

През 1848 година Хайнау постъпва като доброволец под командването на фелдмаршал Радецки в Северна Италия. Командва гарнизона във Верона. Потушава бунтовете във Ферара, Бергамо и Бреша с голяма жестокост, която му печели прозвището „Хиената от Бреша“.[1]

През май 1849 година Хайнау е натоварен с върховното командване на армиите, изпратени срещу унгарските революционери. През август печели решителната победа при Темешвар. Като военен управител на Унгария ръководи жестоката разправа с революционерите – по негова заповед са екзекутирани бившият министър-председател Лайош Батяни и тринадесет унгарски генерали. Отзован е през юли 1850 година, поради разногласия с правителството на Феликс Шварценберг.[2]

  1. а б „Haynau“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon. Leipzig 1907. Том 9, с. 18 – 19. Посетен на 27.09.2016.
  2. Gottas, Friedrich. „Haynau, Julius Freiherr von“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1976. Том 2, с. 137 – 139. Посетен на 27.09.2016.