Юлиус фон Хайнау
| Юлиус Хайнау Julius Jakob Freiherr von Haynau | |
| австрийски военачалник | |
 | |
| Роден |
14 октомври 1786 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Грац, Австрия |
| Националност |  Австрия |
| Награди | орден Света Анна III степен |
| Военна служба | |
| Звание | фелдмаршал |
| Семейство | |
| Баща | Вилхелм I (Хесен-Касел) |
| Братя/сестри | Мария Фридерика фон Хесен-Касел |
| Подпис |  |
| Юлиус Хайнау в Общомедия | |
Барон Юлиус Якоб фон Хайнау (на немски: Julius Jakob von Haynau) е австрийски генерал, участвал в потушаването на Италианската и Унгарската революция през 1849 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Юлиус фон Хайнау е незаконен син на ландграфа на Хесен-Касел Вилхелм IX и дъщеря на аптекар. Още 15–годишен постъпва на служба в австрийската армия. На 19 е вече капитан. Участва във войните с Наполеон между 1805 и 1815 година. През 1844, след близо четири десетилетия във войската, достига до чин дивизионен генерал. През 1847 година е комендант на Темешвар, но за кратко – уволнен е заради конфликт с началството.[1]
През 1848 година Хайнау постъпва като доброволец под командването на фелдмаршал Радецки в Северна Италия. Командва гарнизона във Верона. Потушава бунтовете във Ферара, Бергамо и Бреша с голяма жестокост, която му печели прозвището „Хиената от Бреша“.[1]
През май 1849 година Хайнау е натоварен с върховното командване на армиите, изпратени срещу унгарските революционери. През август печели решителната победа при Темешвар. Като военен управител на Унгария ръководи жестоката разправа с революционерите – по негова заповед са екзекутирани бившият министър-председател Лайош Батяни и тринадесет унгарски генерали. Отзован е през юли 1850 година, поради разногласия с правителството на Феликс Шварценберг.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Haynau“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon. Leipzig 1907. Том 9, с. 18 – 19. Посетен на 27.09.2016.
- ↑ Gottas, Friedrich. „Haynau, Julius Freiherr von“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1976. Том 2, с. 137 – 139. Посетен на 27.09.2016.
|
