Направо към съдържанието

Юлий Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлий Стоянов
български кинорежисьор документалист, сценарист и актьор
Роден
Починал

Учил вАкадемия за сценични изкуства в Прага

Уебсайт

Юлий Людмилов Стоянов е български кинорежисьор документалист, сценарист и актьор.

Роден е в София на 27 април 1930 г. Завършва средното си образование през 1948 г. в Копривщица. През 1953 г. завършва Филмовия и телевизионен факултет на Академията за сценични изкуства в Прага със специалност „Кинорежисура“.

Член е на Съюза на българските филмови дейци. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“.

Умира на 24 декември 2011 г.[1][2][3]

  • „За възможността да се живее“ (2005)
  • „България: база данни“ (2004)
  • „Като на кино“ (1999)
  • „Конституцията като история“ (Търновската конституция) (1998)
  • „Площадът“ (1996)
  • „Българско време“ (1995)
  • „Борислав и балканите“ (1993)
  • „Около паметника“ (1991)
  • „Разкрасяване на градската среда“ (1989)
  • „Дъщерята на посланика Дод“ (1985)
  • „По начин най-благословен“ (1985)
  • „Към биографията на Димитров“ (1982)
  • „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ (1979)
  • „След години“ (1977)
  • „Захари Стоянов“ (1975)
  • „София – наша и твоя“ (1975)
  • „Призивът“ (1972)
  • „Началото“ (1971)
  • „Биографична справка“ (1969)
  • „30 май – 2 юни“ (1967)
  • „Дни“ (1964)
  • „Пристанището“ (1964)
  • „За възможността да се живее“ (2005)
  • „България: база данни“ (2004)
  • „Като на кино“ (1999)
  • „Борислав и балканите“ (1993)
  • „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ (1979)
  • „Изкуство и хора“ (1968)
  1. Почина кинодокументалистът Юлий Стоянов // dariknews.bg, 25 декември 2011. Посетен на 3 май 2021.
  2. Почина кинорежисьорът Юлий Стоянов // mediapool.bg, 25 декември 2011. Посетен на 3 май 2021.
  3. Почина големият кинодокументалист Юлий Стоянов // БНР, 25 декември 2011. Посетен на 3 май 2021.