Южен синьоезичен сцинк

	Южен синьоезичен сцинк
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Сцинкови (Scincidae)
род:	Гигантски гущери (Tiliqua)
вид:	Южен синьоезичен сцинк (T. nigrolutea)
	Научно наименование
	Tiliqua nigrolutea (Quoy & Gaimard, 1824)
	Южен синьоезичен сцинк в Общомедия
	[ редактиране ]

Южният синьоезичен сцинк (Tiliqua nigrolutea) е вид влечуго от семейство Сцинкови (Scincidae).

Разпространение и местообитание

Видът е ендемичен за Югоизточна Австралия. Среща се във Виктория, Тасмания, Южна Австралия, Нов Южен Уелс и Австралийската столична територия.

Обикновено се появява в началото на пролетта, когато е сезонът им на чифтосване. Обитава мокри и сухи планински гори и крайбрежни ивици.

Описание

Южният синьоезичен сцинк е сравнително голям гущер със здраво тяло и относително къси крайници. Оцветяването му варира според географското разпространение, като две различни форми са признати от някои херпетолози – низинна и планинска. Низинната форма обикновено има нюанси на сиво или кафяво с по-бледо сребристо до кафяво оцветени петна по гърба, които са в контраст с околните по-тъмни зони. Планинската форма обикновено е по-тъмна, дори черна, което осигурява силен контраст с много по-бледо кремаво или по-ярко оцветените розови или оранжеви петна. И двете форми имат син език.

Гущерът е с дължина около 35 – 50 см.

Опашката може да бъде откъсната (автотомия), когато животното е хванато от хищник, но това е много по-малко вероятно в сравнение с повечето други членове на семейство сцинкове.

Хранене

Това е всеядно животно с диета, състояща се от различни видове насекоми, охлюви, мърша, диви цветя, местни плодове и друга растителност, а понякога и малки гръбначни като мишки или други гризачи.

Размножаване

Те са живородни. Малките обикновено се раждат през есента, след относително дълъг период на бременност.^[2] Живеят до около 30 години.

Източници

↑ Tiliqua nigrolutea (Quoy & Gaimard, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ Edwards A, and Jones S.M. (2004). Parturition in the Blotched Blue-tongued Lizard, Tiliqua nigrolutea, in captivity. Herpetofauna. 34 113 – 118.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blotched blue-tongued lizard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Tiliqua nigrolutea (Quoy & Gaimard, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[2] Edwards A, and Jones S.M. (2004). Parturition in the Blotched Blue-tongued Lizard, Tiliqua nigrolutea, in captivity. Herpetofauna. 34 113 – 118.

[1]

[2]