Ърл Монро

Ърл Монро
	Ърл Монро
Персонална информация
Роден	21 ноември 1944 г. (79 г.) Филаделфия, САЩ
Ръст	191 cm
Тегло	84 kg
Пост	гард
Настоящ отбор
Номер	33, 10, 15
Кариера
Професионални отбори
1967 - 1971 ; 1971 - 1980	Балтимор Бълетс ; Ню Йорк Никс
	Ърл Монро в Общомедия

Върнън Ърл Монро (на английски: Vernon Earl Monroe), роден на 21 ноември 1944 г. във Филаделфия, САЩ, е бивш американски баскетболист, плеймейкър, известен с изящния си стил на игра, включващ дрибъл, изумителни подавания и много новаторски движения. Неговите прякори са „Перлата“, „Черния магьосник“, а по уличните игрища в родния си град Филаделфия е известен още и като „Черния Исус“.

Кариера

Още в гимназията Ърл Монро се е превърнал в легенда във Филаделфия. Съотборниците му в училищния отбор във Филаделфия го наричат „Томас Едисън“, заради многото нови движения, които е измислял по време на игра.

Монро постъпва да учи в Университета на Уинстън Салем, Северна Каролина, който участва във втората дивизия на университетския шампионат. В последната си година като студент (1967 г.) Монро постига невероятните 41.5 точки средно на мач и извежда отбора си до титлата в шампионата на втората дивизия.

Балтимор Булетс

През 1967 г. Монро е избран под № 2 в драфта на новобранцитие от отбора на Балтимор Булетс (сега Вашингтон Уизардс). В първия си сезон сред професионалистите Перлата постига по 24.3 точки средно на мач и е избран за най-добър новобранец в лигата. В среща от редовния сезон срещу Лос Анджелис Лейкърс отбелязва 56 точки, което все още е третото най-добро постижение за новобранец и до 2006 г. бе клубен рекорд, когато е подобрен от Джилбърт Аринас.

През 1968 г. Балтимор привлича центъра Уес Ънселд и заедно с Монро двамата извежда отбора до плейофите, където обаче отстъпват в първия кръг д 0 – 4 победи пред Ню Йорк Никс. През следващия сезон Балтимор отново стига до плейофите и отново е отстранен в първия кръг от Ню Йорк, но този път с 3 – 4 победи. През 1971 г. Монро, Ънселд и Балтимор обаче успяват да преодолеят Ню Йорк, след като ги побеждават във финалите на Източната конференция с 4 – 3 победи. Във финалите на лигата обаче Куршумите са пометени с 4 – 0 победи от Милуоки Бъкс, воден от Лю Алсиндор (по-късно известен като Карийм Абдул-Джабар) и Оскар Робъртсън.

Ню Йорк Никс

Независимо от успешния сезон и достигането до финалите на НБА Монро иска да напусне Балтимор и през 1971 г. е разменен за двама баскетболисти от най-големия съперник на Куршумите по онова време – Ню Йорк. Така Перлата става партньор в гардовата двойка с Уолт Фрейзър, с който са водили епични дуели през последните три години в плейофите. Медиите и публиката в Ню Йорк веднага наричат новосформирания тандем „Ролс Ройс“.

Монро и Фрейзър не разочароват големите очаквания и още в първия си сезон заедно с центъра Уилис Рийд извеждат Ню Йорк до финалите, където обаче отстъпват с 1 – 4 победи пред един от най-добрите отбори в историята на лигата – Лос Анджелис Лейкърс на Уилт Чембърлейн и Джери Уест, който по-рано през сезона поставя абсолютния рекорд не само в НБА, но и във всички американски професионални лиги, от 33 поредни победи. През следващата година обаче Ню Йорк взима реванш и печели титлата след 4 – 1 победи срещу Лейкърс на финала.

През 1974 г. Ню Йорк достига до финалите на Източната конференция, където обаче е отстранен с 1 – 4 победи от Бостън Селтикс. След края на сезона Рийд се оттегля от баскетбола, което в комбинация с възрастта и контузиите на Монро обричат на посредственост Ню Йорк. Монро слага край на кариерата си през 1980 г. на 35-годишна възраст.

За 13 сезона в НБА Монро печели една шампионска титла (1973), веднъж е избиран в идеалната петорка на лигата, както и има 4 участия в Мача на звездите (1969, 1971, 1975 и 1977).

През 1990 г. Маравич е приет в Залата на славата на баскетбола. През 1996 г. е избран сред 50-те най-добри баскетболисти в историята на НБА.

Екипът с номер 10, с който играе в Балтимор е изваден от игра в негова чест, както и екипа с номер 15, с който играе в Ню Йорк.

Външни препратки

Източници

Профил на Ърл Монро в Basketball-Reference.com