Щерю Арнаут
| Щерю Арнаут | |
| български строител | |
| Роден |
1786 г.
|
|---|---|
| Починал | 1845 г.
|
Щерю, Стерю или Стрельо Арнаут е български майстор-строител от Ранното Възраждане, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1780 година в костурското село Омотско, тогава в Османската империя, днес Ливадотопи, Гърция. В 1791 година семейството му се изселва в Брацигово. Занимава се със строителство и заедно с Драго, Ицо Гърнето, Райчо, Дуко, Зога, Йорго, Михо Копаран и други е един от първомайсторите на брациговския строителен еснаф.[1] В 1837 година построява църквата „Света Богородица" в Хасково.[2] Участва и в стоежа на Хасковската часовникова кула.[3]
Автор е и на много други църкви, джамии и часовникови кули.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
От Щерю Арнаудов и неговия първороден син Атанас Арнаудов тръгва големият хасковски род Арнаудови. Роден в 1812 година Атанас Щерьов Арнаудов идва с родителите си в Хасково на 20 години и вероятно работи заедно с баща си. Синът му Георги, роден около 1840 година, заедно със съпругата си Вашили създава голямо семейство с четирима сина: Атанас, Костадин, Яню и Георги, и една дъщеря - Мариола. Братя Арнаудови се занимават с печелившите в тези години лозарство и винопроизводство.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 23 януари 2021 г.
- ↑ Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3874.
- ↑ Узунова, Веселина. Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, 2021. ISBN 978-619-245-161-5. с. 156.
- ↑ Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ Узунова, Веселина. Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, 2021. ISBN 978-619-245-161-5. с. 157.
