Шънян J-6
„Шънян J-6“ | |
Описание | |
---|---|
Държава | Китай |
Производител | Самолетостроителна компания Шънян |
Първи полет | 17 декември 1958 |
Използван от | Военновъздушни сили на Северна Корея Албания |
В експлоатация от | декември 1961 |
В експлоатация до | 2002 г. |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 1 |
Дължина | 12,5 м |
Размах на крилете | 9,2 м |
Площ на крилете | 25 кв. м |
Височина | 3,9 м |
Тегло (празен) | 5447 кг |
Тегло (пълен) | 7650 кг |
Двигател | 2х Лимин Уопън-6А |
Мощност | 36,78 kN всеки |
Макс. скорост | 1540 км/ч |
Далечина на полета без допълнителни резервоари | 640 км |
Далечина на полета с допълнителни резервоари | 2200 км |
Таван на полета | 17 900 м |
Скороподемност | 180 м/сек |
Относително натоварване на крилото | 302,4 кг/кв. м |
Въоръжение | |
Оръдие | 3х НР-30 |
Ракети | до 4 ракети К-5 / К-13 |
Бомби | до 500 кг бомби (вкл. ракетите) |
Шънян J-6 в Общомедия |
„Шънян J-6“ (означение на износните варианти F-6) е китайски изтребител от второ поколение, копие на съветския „МиГ-19“. Това е първият свръхзвуков изтребител на Китай.
Разработка и описание
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки кратката служба на МиГ-19 в СССР, китайците решават да произведат свое копие, оценявайки маневреността и оръдейното въоръжение на съветската машина. J-6 се произвежда от 1958 до 1981, и влиза на въоръжение в Китайските военновъздушни сили през 1961. За тези 23 години са произведени около 3000 самолета от всички варианти. От 1961 започва по-стриктен контрол върху качеството на самолетите, а първоначалния проблем със силните вибрации бива решен.
Подобно на МиГ-19, J-6 е сравнително бавен със своята максимална скорост от 1540 км/ч, но е забележително маневрен, лесен за управление на малки височини и има учудващо голяма скороподемност, което го прави ефективен за близък въздушен бой.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]- J-6A – базов модел, копие на МиГ-19ПФ, изтребител за всякакви метеорологични условия с радар и две 30 мм оръдия.
- J-6B – сходен с МиГ-19ПМ, въоръжен с две ракети PL-1 (китайско копие на К-5)
- J-6C – дневен изтребител с три 30 мм оръдия и парашут в основата на опашката
- J-6 Xin – сходен с J-6А, но с по-различен нос за да се вмести по-нов радар
- J-6III – прототип за едноместен дневен изтребител
- JJ-6 – двуместен учебно-боеви вариант, по-дълъг с 84 см и въоръжен с едно 30 мм оръдие
- JZ-6 – разузнавателен вариант с фотооборудване
- Нанчан Q-5 – силно модифициран самолет за огнева поддръжка.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Индия и Пакистан
[редактиране | редактиране на кода]През 1971 Пакистан успява да свали няколко индийски МиГ-21. Пакистанските самолети са били разпределени в три ескадрили, които извършват общо над 1000 мисии срещу Индия. Пакистанските ВВС загубват едва 4 самолета.
Виетнам
[редактиране | редактиране на кода]Виетнам използва успешно своите J-6 на малка височина срещу американските самолети, защото е по-маневрен (въпреки че е по-бавен) от МиГ-21. Въпреки това самолетите се използват в по-късните етапи на войната.
Сомалия използва J-6 в Огаденската война, но без голям успех заради кубинските пилоти с модерни самолети, сражаващи се на страната на Етиопия. Въпреки това някои екземпляри оцеляват до 1991, когато Сомалия изпада в анархия и армията престава да съществува като институция.
По време на войната танзанийските J-6 е трябвало да отбиват атаките на угандийските МиГ-15 и МиГ-17.
Камбоджа
[редактиране | редактиране на кода]При управлението на Червените кхмери, Камбоджа използва своите самолети за въздушна поддръжка и нападения срещу наземни обекти на Виетнам.
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Китай – само в учебни и разузнавателни поделения
- Иран – 18
- Северна Корея – над 100
- Мианмар – 2
Бивши
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Боб Мънро, Кристофър Хънт. Combat Aircraft, HarperCollins Publishers, Глазгоу, 1995. ISBN 000472297-5