Шушу-мушу
Шушу-мушу | |
Shushu-mushu | |
Режисьори | Борис Грежов |
---|---|
Сценаристи | П. К. Чинков |
В ролите | Пантелей Хранов Стефан Савов А. Чавдаров |
Оператор | Стефан Петров |
Филмово студио | Българско дело |
Жанр | комедия |
Премиера | 7 април 1941 г. |
Времетраене | 17 минути |
Страна | ![]() |
Език | български |
Цветност | черно – бял |
Външни препратки | |
IMDb |
„Шушу-мушу“ е български игрален филм (комедия) от 1941 година, на режисьора Борис Грежов. Оператор е Стефан Петров, по сценарий на П. К. Чинков.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Иванов е назначен за главен инспектор в провинцията. Негов приятел го предупреждава, че градът, в който отива е „най-клюкарският“ в България.
Във влака, Иванов се запознава с Печурков, известен „далавераджия“ от същия град, и разговаря с него. Инспекторът се представя за търговец на кожи и спътникът любезно му предлага своето съдействие при сделките. Пред хората в купето Печуркон се хвали, че познава бъдещия главен инспектор на града. За доказателство той поверително им съобщава последни новини, научени от него. Всички го слушат с интереси изразяват учудването си.
Пред гарата на градчето, Иванов, Печурков и приятелят му Добревсе качват на файтон. Печурков осведомява Добрев на ухо за последните новини. Спират пред хотел „Лондон“. Печурков представя „търговеца“ от София и моли хотелиера бай Йордан да предостави на госта най-хубавата стая.
Печурков влиза в ресторанта на хотела, откъдето „новината“, научена от самия главен инспектор, тръгва из градчето. Мъже и жени, стари и млади си шепнат на ухо и се разделят с думите: „Ама никому!“. Печурков решава да спечели от наивността на Иванов и закупува всички кожи на търговците, като подписва полици, за да ги продаде на новия си познайник. В кожарския магазин му съобщават „новината“, пусната от самия него.
В ресторанта на хотела. Пристигат търговците на кожи. Печурков им представя техния „колега“ Иванов. Един от присъстващите съобщава на всички, че Иванов не е никакъв кожар, а новият градски инспектор. Печурков, загубил парите си в нечестната сделка, се разплаква. Инспекторът го утешава, че ще му каже „най-последната новина“. Навежда се към ухото му, шепне неразбрано и завършва с: „Ама никому!“.
Печурков върви по улицата. Към него се приближава познат, който иска да му каже последната новина. Печурков ядосан го прогонва.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Роля | Изпълнител |
---|---|
Печурков, далавераджия | Пантелей Хранов |
Иванов, новият главен градски инспектор | Стефан Савов |
Добрев | А. Чавдаров |
К. Наумов | |
А. Петров | |
В. Крайевски | |
С. Станчев | |
Б. Гарев | |
Г. П. Ангелов | |
Х. Николов | |
Д. Румпалов | |
Е. Коцев |
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор | Борис Грежов |
Сценарист | П. К. Чинков |
Оператор | Стефан Петров |
Художник | С. Шаранков |
Тон | Георги Палапанов Кирил Попов |
Тонкопие | Луна филм |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Шушу-мушу“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Шушу-мушу“ в
Internet Movie Database
- Шушу-мушу в КиноПоиск
|