Направо към съдържанието

Шоко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шоко
Лична информация
ПрякорШоко
Роден
Гилерме де Соуза
18 януари 1990 г. (34 г.)
Второ гражданство България
Ръст173 см
Постдесен защитник
Настоящ отбор
Отбор ФК Ритеряй
Номер90
Юношески отбори
2002–2009 Сантош
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2009–2010
2010
2011–2014
2015-2016
2016
2016
2016
2017
2017
2018
2019
2019–
2020
2021
2022–
Сантош
Ред Бул Бразил *
Лудогорец (Разград)
АПОЕЛ Никозия
Сампайо Кореа*
Итабайана*
Монтана
Локомотив (Пловдив)
Судува
Жувентуде
Итуано
Локомотив (София)
Лудогорец (Разград) II
ФК Кауно Жалгирис
ФК Ритеряй
0
?
71
0
2
7
18
7
6
10
1
?
?
36
24
(0)
(?)
(2)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 19. 9. 2022 г..
* Играе под наем в посочения отбор.

Гилерме де Соуза (на португалски: Guilherme de Souza), известен като Шоко, е бразилски футболист, десен халф-бек. Роден е на 18 януари 1990 г. в Сао Пауло. Състезател на ФК Ритеряй.

Шоко започва кариерата си в школата на именития бразилски клуб Сантош. През 2009 г. е преотстъпен за 6 месеца в Ред Бул Бразил, след което се завръща в първия тим на Сантош.

На 8 януари 2011 г. подписва договор с Лудогорец (Разград).[1] Шоко дебютира за Лудогорец в Б група на 27 февруари, при победата с 6-1 като гост над Брестник, когато заменя през второто полувреме македонеца Зоран Златковски. Единственият гол в А ПФГ за сезон 2011-2012 г. отбелязва на 15 октомври 2011 г. при домакинската победа срещу ПФК Миньор (Перник) с 4-1 [2].

На 26 октомври 2011 г. получава българско гражданство.[3][4]

В края на ноември 2014 г. разтрогва по взаимно съгласие. Той ще остане в историята на Лудогорец като първият чужденец играл в клуба. [5]

На 27 май 2015 г. подписва с кипърския АПОЕЛ (Никозия) [6]. В началото на септември 2019 г. подписва с борещия се за класиране в Първа Лига Локомотив (София) [7].

  • Шампион на A ПФГ: 2011-12, 2012-13, 2013-14
  • Купа на България: 2011-2012, 2013-14
  • Суперкупа на България: 2012, 2014