Шишманци

Шишманци
	Шишманци
	Шишманци Шишманци
Общи данни
Население	1023 души (15 март 2024 г.); 52 души/km²
Землище	19,69 km²
Надм. височина	156 m
Пощ. код	4133
Тел. код	03156
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	83380
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Раковски; Павел Гуджеров ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Шишманци; Костадин Иванов; (НДСВ)
	Шишманци в Общомедия

Шишманци е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

География

Село Шишманци е разположено в Горнотракийската низина на 25 км източно от град Пловдив, до магистрала Тракия. Разположено е на площ от 19,69 кв. км с надморска височина 139 м.

Наименования

До 1934 година името на селото е Автоево.^[2]Най-ранните сведения за селото, под името Актав татаран от нахия Филибе (Пловдив) са в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.^[3]. Дефтера от 1472 г. изброява имената на 3 глави на домакинства, обложени с по 33 акчета извънреден данък за рекрута на акънджийските отряди, като всичките имена са мюсюлмански.^[3]

Сведения за Шишманци, под имената Акто и Актав има в турски регистри от 1488 (село Акто – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 121/9, л.25а) и 1570 г.(село Актав – Istanbul – BOA, TD 498, s.383 – 386). Във вакъфския дефтер ТД 498 от 1570 г., който съдържа и описи на мюлкове (лична собственост) на османската аристокрация, селото е посочено като мюлк на Михримах султан – дъщеря на султан Сюлейман I и съпруга на великия везир Рюстем паша (Г.Бойков – пос.съч. – стр. 27, бел. 129 – цит. по него – б.а.).

През 1932 г. общинарите молят държавните власти да сменят името на селото с Александрово в чест на император Александър, но от министерството им отговорили, че селото е съществувало по времето на Иван Шишман и предлагат името Шишманци.^[4]

История

Първоначално селото се е намирало на север от баирите в местността Юртишата. Малко преди Освобождението селото е преместено в днешното си място до река Сребра.

През 1879 г. започва строителството на училище. През 1892 г. е построен и храмът „Успение на Пресвета Богородица“.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Автоево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

След Чирпанското земетресение през април 1928 г. през селото минава цар Борис III, чиято кола затъва и селяните с впрегнати волове му помагат да продължи. След това на селото са отпуснати средства за построяване на мост и нова сграда на училището.^[4] Училището е завършено през декември 1928 г. През следващата година е основано и селското читалище. През 1932 г. е построена сегашната сграда на кметството.

През 1957 г. започва стоежа на нова читалищна сграда, която е открита през 1961 г.^[4]

През 1982 г. в селото са построени три многоетажни жилищни блокове.

От 2015 г. ежегодно читалището организира национален конкурс „С музиката на Никола Ганчев“

Промишленост

На 19 август 1979 г. започва стоежът на Стоманолеярен завод в покрайнините на селото. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка в завода. През 1996 г. стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност. Десет години по-късно на неговото място започва да функционира Екологичен завод за твърди битови отпадъци.

Културни и природни забележителности

Православен храм „Успение на Пресвета Богородица“
Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“
Паметник на загиналите и участниците във войните 1912-13 г., 1915-18 г. и първата фаза на Отечествената война 1944-45 г. издигнат в центъра на селото. Открит през 2018 г. Паметникът има формата на пресечена пирамида с кръст отгоре.
Паметни плочи на загиналите в Първата и Втората световна война (на сградата на кметството)
Бюст-паметник на Никола Ганчев, открит на 8 ноември 2014 г.
Гората в землището на Шишманци и Болярино (защитена зона „Гора Шишманци“) е обявена за защитена територия с цел да се запази местонахождението на редките за страната ни птици като малката бяла чапла, гривестата чапла, нощната чапла и блестящия ибис.

Паметни плочи на загиналите в Първата и Втората световна война
Паметник на загиналите и участниците във войните
Бюст-паметник на Никола Ганчев
Мемориална плоча на Минчо Пашов

Личности

Родени в Шишманци

Минко П. Пройчев (1888 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен^[6]
Найден Паунов (1895 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Десета прилепска дружина^[7]
Петко Георгиев (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение през май 1923 година^[8]
Никола Ганчев (1919 – 2001), музикант – кавалджия, музикален педагог, един от най-добрите български кавалджии на 20 век
Минчо Пашов (1961-2019) - щангист

Външни препратки

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
↑ ^а ^б Г.Бойков. „Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVII в.“, Сф, 2008 г., стр.27
↑ ^а ^б ^в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[Татар-3] а ^б Г.Бойков. „Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVII в.“, Сф, 2008 г., стр.27

[:0-4] а ^б ^в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.

[7] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.

[8] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]