Шиндлерюден
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/38/Schindler%2C_Oskar.jpg/220px-Schindler%2C_Oskar.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Pemper_April_1940.jpg/220px-Pemper_April_1940.jpg)
Шиндлерюден (нем. Schindlerjuden) са група от около 1200 евреи, които са били спасени от Оскар Шиндлер по време на Холокоста. Те са оцелели по времето на нацисткия режим почти изцяло с интервенцията на Шиндлер, който ги е защитавал, като ги е наел на работа във неговата фабрика за емайлирани съдове в Краков и след 1944 във фабриката му за въоръжение в окупирана Чехословакия. Там те избягват да бъдат изпращани в лагерите на смъртта и оцеляват войната.
Тяхната история е описана в книгата Ковчегът на Шиндлер на Томас Кинийли и филма на Стивън Спилбърг Списъкът на Шиндлер. Полдек Пфеферберг, един от оцелелите, убедил Томас Кинийли да напише романа и Стивън Спилбърг да продуцира филма.
През 2012 е изчислено, че има над 8500 потомци на оцелелите в САЩ, Израел и други страни.[1]
Списъци със затворници[редактиране | редактиране на кода]
Оригиналният списък на шиндлерюден – хората, които са транспортирани до фабриката на Шиндлер в Брненец, окупирана Чехословакия, е бил изготвен от Мечислав Пемпер, Ицхак Щерн и Оскар Шиндлер през септември и октомври 1944.[2][3][4] Той най-вероятно вече не съществува.
Още един списък с 1000 имена, компилиран от Пемпер, когато евреите пристигнали на 21 октомври 1944 във фабриката на Шиндлер, е бил представен през 1958.[5]
Два списъка с 1098 затворници, направени от администрацията на лагерите в Брненец на 18 април 1945, са запазени и се съхраняват в мемориал в Яд Ва-Шем, където Оскар и Емили Шиндлер са признати като Праведници на света. Целият списък съдържа 297 жени, докато вторият съдържа 801 мъже. Има няколко запазени копия от април 1945, като някои са в музеи, а други – в семействата на бившите затворници.
Известни Шиндлерюден[редактиране | редактиране на кода]
- Абрахам Банкир (1895 – 1956), бизнесмен и мениджър в една от фабриките на Шиндлер
- Йозеф Бау (1920 – 2002), художник, поет и писател
- Моше Бейски (1921 – 2007), Съдя в върховния касационен съд на Израел
Останките от фабриката на Оскар Шиндлер в Брненец, 2004 - Хилде Бергер (1914 – 2011), Секретарят на Шиндлер
- Александър Биберщайн (1899 – 1979), доктор и писател
- Меир Босак (1912 – 1992), историк, писател и поет
- Йержи Грос (1929 – 2014), музикант
- Чаим Хилфщайн (1876 – 1950), доктор и писател
- Лаура Хилман (1923 – 2020), писател
- Ришард Хоровиц (1939 –), фотограф
- Лоен Лейсън (1929 – 2013), учител и писател
- Мечислав Пемпер (1920 – 2011), стенограф и писател
- Полдек Пфеферберг (1913 – 2001), бизнесмен, който дал инспирацията за книгата Schindler's Ark
- Лео Роснер (1918 – 2008), музикант
- Ицхак Щерн (1901 – 1969), касиерът на Шиндлер
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Smith, Larry (28 March 2012). "Survivor of the Holocaust tells how Schindler saved her life". Tribune 242. Archived from the original on 30 October 2018. Retrieved 24 November 2018.
- ↑ Martin, Douglas (18 June 2011). "Mietek Pemper, 91, Camp Inmate Who Compiled Schindler's List". New York Times. Archived from the original on 2011-06-21. Retrieved 27 October 2012. // Архивиран от оригинала на 2011-06-21. Посетен на 2022-01-15.
- ↑ "Oskar Schindler's collaborator, Mietek Pemper, has died". Agence France-Presse. The Gazette (Montreal). 2011-06-15. Retrieved 2011-06-26.[dead link][неработеща препратка]
- ↑ "Mietek Pemper". The Telegraph. June 11, 2011. Archived from the original on 2013-07-26. Retrieved October 27, 2012. // Архивиран от оригинала на 2013-07-26. Посетен на 2022-01-15.
- ↑ Sample Documents from the ITS Archives Archived 2011-07-21 at the Wayback Machine, International Tracing Service // Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 2022-01-15.