Шекерова къща
| Шекерова къща Шекерова куќа | |
 | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Изграждане | начало на XX век |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата |
Шекеровата и Паунческата къща (на македонска литературна норма: Шекерова куќа) е къща в град Охрид, Северна Македония. С интересната си архитектура, в която има барокови и ренесансови елементи, сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е разположена на улица „7-и ноември“ № 3 и 5, съвсем близо до централния площад със Стария чинар. Построена е в началото на XX век от неизвестни майстори. Край нея има серия други сгради, изградени по същото време и в същия стил.[1] Къщата е принадлежала на Шекерови и Паунчески.[3]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Къщата се състои от подрум (мазе), приземие и етаж. Приземието се използвало за жилищни нужди. Градежните материали са камък, дърво и цяла тухла. Основите и приземието са изградени от камък, а вътрешните зидове на приземието и етажът – от тухла. Вътрешните стени на етажа са паянтова конструкция. Междуетажната и покривната конструкция са дървени. На фасадата има ренесансови и барокови елементи. Тя е с изявена симетрия, хармонично разпределени прозоречни отвори и класическа орнаментика. Прозоречните отвори са с профилирани рамки и са разделени с пиластри с каменна украса. Хоризонталната подялба е с профилирани венци.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Куќа на ул.7-и Ноември бр.3 // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 20 октомври 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Куќа на ул. 7-и Ноември бр. 5 // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 26 октомври 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 78.
