Шейновска битка

Шейновска битка
	Шейновска битка
Руско-турска война (1877–1878)
	Битката при Шейново, художник Алексей Кившенко
Информация
Период	27 – 28 декември/8 януари–9 януари 1878
Място	Шейново
Резултат	Победа за Русия
Територия	Балкански полуостров
Страни в конфликта
Руска империя	Османска империя
Командири и лидери
Фьодор Радецки; Николай Святополк - Мирски; Михаил Скобелев	Вейсел паша
Сили
Южен отряд; Българско опълчение от 46 140 офицери и войници	Централна османска армия от 26 768 офицери и войници
Жертви и загуби
5107 убити и ранени офицери и войници	4000 убити и ранени и пленени 22 768 офицери и войници
	Шейновска битка в Общомедия

Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка

След падането на Плевен са освободени значителни руски сили за всеобщо настъпление през Стара планина. В края на декември 1877 г. Южният отряд на руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки преминава Стара планина при трудни зимни условия и пристъпва към изпълнение поставената му задача – разгром на Централната турска армия с командир Вейсел паша от 26 768 офицери и войници и 83 оръдия. За изпълнение на задачата Южният отряд е разделен на три отряда:

Ляв отряд с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски от 18 800 офицери и войници, и 24 оръдия.

Централен отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки от 11 500 офицери и войници, и 50 оръдия.

Десен отряд с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев от 15 840 офицери и войници, и 14 оръдия.

Идеята на командването е Централният отряд да ангажира войските на връх Свети Никола, а левият и десният отряд, чрез обход, да се явят във фланг на укрепения лагер при Шипка–Шейново и да го разгромят.

За спиране на руското настъпление през проходите на Средна Стара планина е определена Централната турска армия с командир Вейсел паша от 41 табора, 26 ескадрона и 83 оръдия. За целта е изграден силно укрепеният Шейновски лагер. Разположен е срещу южния изход на Шипченския проход и е с формата на кръг около село Шейново. Най-силно укрепена е източната му част, състояща се от две отбранителни линии и с обща дълбочина до 2 км. Първата линия е групирана около пет могили, където са разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората линия е съставена от пет редута, които чрез кръстосан огън се охраняват флангово в равната и открита местност. Командният пункт е разположен зад втората линия на могилата Голяма Косматка. Тук се намират и резервите на Вейсел паша. На западния участък са устроени други 9 редута. Всички редути са усилени с дългобойна артилерия.

Бойни действия

Силите на лявата руска колона са съсредоточени в село Мъглиж. Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 ч. на 27 декември атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен, но русите отразяват последвалата турска контраатака. Командирът на частите преценява, че офицерите и войниците са изтощени, и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.

През нощта на 27 срещу 28 декември Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табора, свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа на 28 декември започва атака срещу лявата руска колона, като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево. Турците са отбити и са заети техни редути от втората отбранителна линия. Обхванати са двата им фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на село Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 ч. преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата контраатака. Шестдесет и трети углицки пехотен полк, 9-а стрелкова бригада и 5-а опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от Трети стрелкови батальон на 63-ти углицки пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от полковник Всеволод Панюхин и барабанчика на полка. Към 14 ч. части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при могилата Голяма Косматка и да поиска капитулация.

Към 12 ч. в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват по един батальон от 35-и брянски пехотен полк и 56-и житомирски пехотен полк. С цената на 1507 убити и ранени офицери и войници, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, към 15 ч. Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

Резултати

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия от 3 паши, 765 офицери и 22 000 войници. Броят на убитите и ранените е 4000 души офицери и войници.^[1] Османската империя се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Одрин. Общите руски загуби са 5107 убити и ранени офицери и войници.

Галерия

Карти

Карта на турските редути около село Шейново
Общ план на Шейновската битка
Атаката от запад на частите на генерал-лейтенат Михаил Скобелев
Атаката от изток на частите на генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски
Шейновската битка от запад

Паметници

Възпоменателен паметник на победата в Шейновската битка
Братска могила на загинали руски войни от 16-а пехотна дивизия
Братска могила на загинали руски войни от 16-а пехотна дивизия
Братска могила на загинали руски войни от 30-а пехотна дивизия
Братска могила на загинали руски офицери от 16-а пехотна дивизия
Братска могила на загинали от 9-а пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада и 1-ва планинска батарея

Загуби

Общи руски загуби
Подразделение	Убити		Изчезнали	Ранени/контузени		Общо
	офицери	войници	войници	офицери	войници	офицери	войници
Централен отряд, генерал Радецки
53-ти волински пехотен полк ^[2]	0	1	0	0	9	0	10
54-ти мински пехотен полк ^[2]	0	0	0	0	8	0	8
55-и подолски пехотен полк ^[3]	5	265	0	14	657	19	1193
56-и житомирски пехотен полк ^[4]	4	102	55	4	364	8	521
Десен отряд, генерал Скобелев
61-ви владимирски пехотен полк ^[5]	0	1	0	0	7	0	8
62-ри суздалски пехотен полк ^[6]	0	1	0	0	1	0	2
63-ти углицки пехотен полк ^[7]	4	85	0	8	334	12	419
64-ти казански пехотен полк ^[8]	1	38	1	5	95	6	134
11-и стрелкови батальон ^[9]	1	70	14	4	186	5	270
1-ви донски казашки полк ^[10]	0	2	0	0	13	0	15
9-и донски казашки полк ^[11]	0	1	0	0	5	0	6
1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а и 6-а опълченска дружина
Ляв отряд, генерал Святополк-Мирски
33-ти елецки пехотен полк ^[12]	1	57	17	12	419	18	493
34-ти севски пехотен полк ^[13]	0	84	0	8	318	8	402
36-и орловски пехотен полк ^[14]	3	81	36	11	328	14	445
117-и ярославски пехотен полк ^[15]	0	11	0	0	39	0	50
118-и шуйски пехотен полк	0	0	0	0	0	0	0
119-и коломенски пехотен полк ^[16]^[17]	0	3	0	1	21	1	24
120-и серпуховски пехотен полк ^[18]	0	0	0	0	2	0	2
13-и стрелкови батальон
14-и стрелкови батальон
15-и стрелкови батальон
16-и стрелкови батальон
23-ти донски казашки полк ^[19]	0	5	0	1	23	1	28
рота от 5-и сапьорен батальон ^[20]	0	1	0	1	1	1	2
1-ва батарея от 9-а артилерийска бригада
4-та батария от 14-а артилерийска бригада
1-ва планинска батарея
9-а опълченска дружина
ОБЩО

Списък на убитите и починали от раните си офицери
№	Чин	Имена	Убит/починал	Допълнителни данни
55-и подолски пехотен полк
	майор	Мечислав Загоровский	убит
	поручик	Козлов	убит
	поручик	Ильин	убит
	прапорщик	Аносов	убит
	корнет	Александър Викторович Гардер	убит	ординарец на генерал-лейтенант Фьодор Радецки от 8-и лубенски хусарски полк
	подпоручик	Папанинов	починал
	прапорщик	Доброгурский	починал
	прапорщик	Креовецкий (Краховецкий)	починал
56-и житомирски пехотен полк
	капитан	Бакеев	убит
	капитан	Чижевский	убит
	щабскапитан	Михау	убит
	прапорщик	Йосиф Алехнович	убит
	прапорщик	Николаев	починал
63-ти углицки пехотен полк
	капитан	Гико-Моцениго	убит	командир на 1-ва рота
	щабскапитан	Саенко	убит	командир на 8-а рота
	поручик	Михеев	починал	командирован, умира при пренасяне от санитарите
	подпоручик	Зимницкий	убит
	прапорщик	Беляев	убит
	прапорщик	Купчинский	починал	умира на 30 декември
64-ти казански пехотен полк
	щабскапитан	Вимберг	убит	командир на 1-ва рота
	поручик	Парчевский	починал	командир на 3-та рота, тежко ранен на 26 декември
11-и стрелкови батальон
	щабскапитан	Витковский	убит	командир на 3-та рота
33-ти елецки пехотен полк
	щабскапитан	Павел Шумахер	починал
	подпоручик	Игнатий Марцинковский	починал
	прапорщик	Максим Стефанович	починал
34-ти севски пехотен полк
	подпоручик	Павел Дашкевич (Иван Дашевский)	починал	командир на 12-а рота, починал след две седмици
36-и орловски пехотен полк
	майор	Павел Бойно-Радзевич	убит	командир на 3-ти батальон
	прапорщик	Николай Скуляни	убит
13-и стрелкови батальон
	поручик	Александър Чеканов	починал	командир на 3-та рота
	прапощик	Порфирий Ковалевский 2-ри	убит	командир на 2-ра рота
14-и стрелкови батальон
	поручик	Иван Грузевич-Нечай	починал	починал на 27 януари 1878 г.
15-и стрелкови батальон
	подпоручик	Вячеслав Казанский	починал	починал на 30 декември 1877 г.
16-и стрелкови батальон
	подпоручик	Рафаил Филипович Тимофеев	починал	адютант, починал на 28 декември 1877 г.
5-и сапьорен батальон
	подпоручик	Александър Константинович Кузмин-Караваев	починал	адютант, ординарец на генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, умира на 31 декември

Източници

Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, Наука и изкуство, 1978, с. 223 – 230.
Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник. София, ДИ П.Берон, 1986, с. 44,68 – 70, 136.

Вижте също

[1] Encyclopaedia Britannica, 1911 ed.

[:0-2] а ^б Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 5: Отчет о состоянии и действиях 14-й Пехотной дивизии, СПб, 1898, стр. 223.

[3] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 10: Журналы, дневники и очерки военных действий частей VIII арм. корпуса, СПб, 1902 г., стр. 234

[4] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 17.

[5] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1. СПб, 1901, стр. 23.

[6] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 100.

[7] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 62.

[8] В. Е. Борисов. Походы 64-го Пехотного Казанского его императорского высочества великого князя Михаила Николаевича полка, Санкт-Петербург, 1888, стр. 591.

[9] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, Сб, 1910, стр. 105.

[10] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 109.

[11] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 112.

[12] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 31

[13] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 93: Дополнительный выпуск дневников и журналов военных действий, СПб, 1911, стр. 208.

[14] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 10: Журналы, дневники и очерки военных действий частей VIII арм. корпуса, СПб, 1902 г., стр. 107.

[15] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 379.

[16] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 411.

[17] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 41.

[18] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 439.

[19] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2), СПб, 1910, стр. 58.

[20] Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 58.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]