Шарпланинска купа
 |
| Шарпланинска купа Шарпланински куп | |
| Вид спорт | ски |
|---|---|
| Основан | 1947 година |
| Държави |  |
Шарпланинската купа (на македонска литературна норма: Шарпланински куп) е международно състезание по алпийски ски, което се провежда в зимния курорт Попова шапка в Шар планина, Северна Македония. Тя е сред най-популярните и с най-дълга история състезания по алпийски ски на Балканския полуостров. Символ на Шарпланинската купа е кучето от порода шарпланинец. Всеки носител на купата получава винаги освен парична награда и малко куче шарпланинец.[1]
История на състезанията
[редактиране | редактиране на кода]Първата Шарпланинска купа се състои през 1947 година.[1] В нея взимат участие скиори от Югославия, Унгария, България и Румъния. Тогава Попова шапка и Шар планина се намират на територията на несъществуващата вече държава Югославия. Победители в това първо издание на Шарпланинската купа са унгарецът Петер Шикло и словенката, състезаваща се под флага на Югославия Вида Катник.
През периода 1969 – 1986 г. Шарпланинската купа събира най-добрите скиори не само на Балканите, но и в Европа и състезанието става част от календара на Европейската купа.[1] След 1986 г., поради финансови и организационни трудности, се прекъсва ежегодното провеждане на ски състезанието. След тази година то никога не влиза отново в календара на Европейската купа, въпреки че през 1999 г. кандидатства за това. Шарпланинската купа все пак продължава да съществува и се провежда, макар и не всяка година.
Носители на Шарпланинската купа през годините са били редица известни скиори от далечното, но и близкото минало, сред които могат да се посочат: Леополд Грубер (Австрия) – победител през 1969 и 1971 г.; Йохан Книвазер (Австрия) – 1972; Александър Жиров (СССР) – 1979 и 1981; Рене Млекуз (Словения) – 1994; Матео Нана (Италия) – 1996; Грегор Грилч (Словения) - 1997 г. и др. С най-много титли от това състезание е Тине Мулей от Югославия, който взима купата три пъти - през 1948, 1951 и 1955 г. Шарпланинската купа е печелена от състезатели от Югославия, Австрия, Италия, Словения, Франция, СССР, Унгария, Швейцария, България, Румъния, Германия, Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина.
Участие на България
[редактиране | редактиране на кода]Българските скиори, носители на Шарпланинската купа са: Мария Клисурска, Мария Киркова и Стефан Георгиев на два пъти. Най-напред това прави Мария Клисурска през 1967 г., а другата българка печелила купата е Мария Киркова – през 2003 г. При мъжете Стефан Георгиев е единственият български скиор, носител на Шарпланинската купа. Той печели купата два пъти – през 2000 и 2006 г. Други български скиори, които са записвали добри резултати в това състезание през годините са: Ангел Пумпалов, Любомир Попов, Петър Дичев, Деян Тодоров, Надежда Василева, Боряна Златарева, Десислава Джурова и др.
Носители на купата
[редактиране | редактиране на кода]| година | мъже | жени | |||
|---|---|---|---|---|---|
| 1947 | Петер Шикло |  Унгария
|
Вида Катник |  Югославия
|
1-ва Шарпланинска купа |
| 1948 | Тине Мулей | Югославия
|
2-ра Шарпланинска купа | ||
| 1949 | Мариян Вистер | Югославия
|
3-та Шарпланинска купа | ||
| 1950 | Владо Вебер | Югославия
|
4-та Шарпланинска купа | ||
| 1951 | Тине Мулей | Югославия
|
Анелори Зукерт |  Австрия
|
5-а Шарпланинска купа |
| 1952 | Янез Стефе | Югославия
|
Пузи Франдл | Австрия
|
6-а Шарпланинска купа |
| 1953 | Ерн. Оберайгнер | Австрия
|
7-а Шарпланинска купа | ||
| 1954 | Т. Айнсчтус |  Швейцария
|
Фини Щеклингер | Австрия
|
8-а Шарпланинска купа |
| 1955 | Тине Мулей | Югославия
|
9-а Шарпланинска купа | ||
| 1956 | Биро Михаил |  Румъния
|
Ханелори Баслер |  Германия
|
10-а Шарпланинска купа |
| 1957 | Войтех Будинек | Югославия
|
11-а Шарпланинска купа | ||
| 1967 | Блаз Якопик | Югославия
|
Мария Клисурска |  България
|
12-а Шарпланинска купа |
| 1969 | Леополд Грубер | Австрия
|
Джустина Дамец |  Италия
|
13-а Шарпланинска купа, Европейска купа |
| 1970 | Коло Габриеле | Италия
|
14-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1971 | Леополд Грубер | Австрия
|
15-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1972 | Йохан Книвазер | Австрия
|
16-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1973 | Кристиан Сотас | Швейцария
|
17-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1974 | Вернер Фигл | Австрия
|
18-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1975 | Джузепе Платнер | Италия
|
19-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1978 | Леонардо Давид | Италия
|
20-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1979 | Александър Жиров |  СССР
|
21-ва Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1980 | Маурицио Пончет | Италия
|
22-ра Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1981 | Александър Жиров | СССР
|
23-та Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1983 | Петер Лишер | Швейцария
|
24-та Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1986 | Джероса Карло | Италия
|
25-а Шарпланинска купа, Европейска купа | ||
| 1994 | Рене Млекуз |  Словения
|
26-а Шарпланинска купа | ||
| 1996 | Матео Нана | Италия
|
27-а Шарпланинска купа | ||
| 1997 | Грегор Грилч | Словения
|
28-а Шарпланинска купа | ||
| 1998 | Миран Раутер | Словения
|
29-а Шарпланинска купа | ||
| 1999 | Грегори Гуигние |  Франция
|
30-а Шарпланинска купа | ||
| 2000 | Стефан Георгиев | България
|
Матея Долникар | Словения
|
31-ва Шарпланинска купа |
| 2003 | Александр Леве | Франция
|
Мария Киркова | България
|
32-ра Шарпланинска купа |
| 2004 | Миха Малус | Словения
|
Моица Ратай | Словения
|
33-та Шарпланинска купа |
| 2005 | Миха Малус | Словения
|
Мария Тръмчич |  Сърбия и Черна гора
|
34-та Шарпланинска купа |
| 2006 | Стефан Георгиев [2] | България
|
Моица Ратай |  Босна и Херцеговина
|
35-а Шарпланинска купа |
| 2009 | Клемен Коси | Словения
|
36-а Шарпланинска купа | ||
| 2010 | Франц Промок | Австрия
|
37-а Шарпланинска купа | ||
| 2011 | Томаз Велечич | Словения
|
38-а Шарпланинска купа | ||
| 2012 | 39-а Шарпланинска купа |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Шарпланинска лупа // macedonia-timeless.com. Посетен на 23 декември 2024.
- ↑ 35-тата Шарпланинска купа е за Стефан Георгиев // ski.bg. 9 март 2006. Посетен на 23 декември 2024.
