Шарл Шампо
| Шарл Шампо | |
| швейцарски гимнастик | |
 | |
| Роден |
1865 г.
?, ? |
|---|---|
| Починал | неизв.
?, ? |
| Научна дейност | |
| Предмет | физическо възпитание |
| Работил в | Първа софийска мъжка гимназия (1894 – 1897) |
Шарл Шампо̀ (на френски: Charles Champaud) е швейцарски и български учител и гимнастик, единственият състезател за България на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 г.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1894 г. пристига в България по покана на правителството за учител по физическо възпитание. От 1894 до 1897 г. е учител в Първа софийска мъжка гимназия. Работи съвмествно с Тодор Йончев. През 1895 г. по тяхна инициатива е основано първото софийско гимнастическо дружество „Юнак“, като за пръв главатар е избран Шарл Шампо. В гимназията започват да се провеждат редовни гимнастически занимания по предварително съставен план. Едно от помещенията е превърнато в гимнастически салон с гимнастически уреди.[1]
Той е сред 12-те швейцарски учители-гимнастици, изпратени да преподават в България в края на XIX век. България се записва сред 14-те страни участнички на първата олимпиада най-вече благодарение на пристигналите швейцарски учители. Голяма заслуга за участието на швейцареца в Олимпиадата има Тодор Йончев, който е ръководител на делегацията за Атина. На Олимпиадата Шампо се състезава в 3 индивидуални дисциплини на гимнастика. На прескок заема престижното 5-о място и донася първите 2 точки за страната.
Шампо е също измежду основоположниците на футбола в България. През 1895 година пренася играта в София, където я представя на българската общественост. Тогава българите наричали футбола „игра на ритни-топка“. Първият български футболен мач е организиран през 1894 г. от швейцарския учител Жорж дьо Режибюс.
По време на състезания в София през 1897 г., Шарл Шампо ранява тежко крака си и се завръща в Швейцария.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Шарл Шампо е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4831.