Шарли Ебдо
„Шарли Ебдо“ Charlie Hebdo | |
Информация | |
---|---|
Вид | седмичник |
Формат | сатиричен таблоид |
Начало | 1970 г. |
Цена | 3 евро |
Редактор | Рис |
Главен редактор | Жерар Биар |
Език | френски |
Тираж | 45 000 бр. (2012) 150 000 бр. (2015) |
Държава | Франция |
Седалище | ул. „Никола Апер“ 10, Париж |
Сайт | charliehebdo.fr |
Шарли Ебдо в Общомедия |
„Шарлѝ Ебдо̀“ е френски ежеседмичен сатиричен вестник, издаван в столицата Париж.
Голяма част от съдържанието му са карикатури. Във вестника се публикуват и журналистически разследвания, които основно засягат теми като сектите, десния екстремизъм, католицизма, исляма, ислямизма, юдаизма, както и статии на други теми в политиката и културата.
Шарли Ебдо е създаден през 1970 г., след като предшественикът му, вестник Хара-Кири е забранен. Шарли ебдо излиза редовно до 1981 г. През 1982 г. излиза един-единствен брой, изданието е прекъснато до 1992 г., когато някои от фигурите на старото издание се събират с нови таланти, и започват да издават отново вестника.
Препубликуването на карикатурите на Мохамед от вестник Jyllands-Posten през 2006 г. предизвиква ожесточена реакция в мюсюлманските държави. На 7 януари 2015 г. е извършен атентат в редакцията на „Шарли Ебдо“, при който загиват дванадесет сътрудници и близки на изданието. Една седмица по-късно излиза брой №1178 на „Шарли Ебдо“, „брой на оцелелите“, който е отпечатан в над осем милиона екземпляра. Броят на абонираните за „Шарли ебдо“ се увеличава от 10 000 на 220 000.
Предшественици
[редактиране | редактиране на кода]Преди „Шарли ебдо“ да започне да излиза, голяма част от карикатуристите работят за две други издания: месечникът „Хара-Кири“ (който съществува от 1960 г. до 1985 г.) и месечникът „Шарли мансюел“ (издаван от 1969 г. до 1986 г.). Кавана, който ръководи изданието Хара-Кири събира екип, който включва карикатуристи като Волински, Жебе и Кабю.[1]
Първоначално, „Шарли мансюел“ е френската версия на италианския „Линус“. Шарли публикува класически американски комикси, но и съвременни френски, американски и италиански карикатури. Също като Линус, Шарли е кръстен на персонаж от Пийнътс: Чарли Браун.[2]
През 1970 г., в Коломбе умира Шарл дьо Гол. Хара-Кири излиза със сатирично заглавие: „Трагедия след бал в Коломбе: един мъртъв“, с което вестникът се подиграва на драматизациите около смъртта на дьо Гол. Вестникът е забранен от вътрешния министър Реймон Марсьолен.
Първи период: 1969 – 1982 гг.
[редактиране | редактиране на кода]За да заобиколи забраната, екипът, воден от Кавана, основава „Шарли Ебдо“, който официално е седмичната версия на „Шарли мансюел“. Заглавието е двойна препратка към Чарли Браун и Шарл дьо Гол. В първия брой са публикувани рисунки от „Пийнътс“. С цел да запази независимостта си, вестникът не публикува никакви реклами и разчита единствено на продажби и абонамент. На 23 декември 1981 г. излиза последният, редовен 580-и брой на Шарли ебдо, а през декември 1982 г. излиза единствен брой, който е последен за следващите десет години.
Втори период: 1992 – 2009 гг.
[редактиране | редактиране на кода]Началото на новото издание се свързва с напускането на Кабю и Филип Вал на сатиричния седмичник „Ла Грос Берта“. На събрание-вечеря, на което сформиращият се екип търси заглавие, Волински предлага: „Защо не Шарли Ебдо, името е свободно!“. Филип Вал, Жебе, Кабю, Волински и певецът Рено внасят капитала на дружеството Калашников SARL, което ще издава вестника.
Новото издание се ползва от славата на старото, като към големите имена Кавана, Делфей дьо Тон, Сине, Жебе, Вилем, Волински и Кабю, се присъединяват младите таланти Шарб, Чичо Бернар, Рено, Люз и Тинюс.
Редакторската линия на вестника е саркастично обобщена с: „Попитахме хиляда тъпаци какво им е мнението. И почнахме да правим обратното. “[3]
„Шарли Ебдо“ възражда „духа на Шарли“, който се състои в това да се надсмива над всичко: „над военните, над педантичните духовници, над крайната десница, над корсиканските и баските националисти. Всеки период вестникът си има своите обсесии, но никога не е имал табута. Вестникът яростно се бори за това обществото да е по-весело, по-човешко, по-социално.“[4]
На 8 февруари 2006 г., препубликува карикатурите на Мохамед от вестник Jyllands-Posten, след като те са публикувани в друго френско издание: Франс Соар. На първа страница на Шарли ебдо, в който са препубликувани карикатурите, стои оригинална карикатура на Мохамед на Кабю, в който се вижда Мохамед, който плаче в дланите си, и казва „Трудно е да си обичан от тъпаци.“, а заглавието е „Мохамед е отчаян от екстремистите“. Това е една от най-известните карикатури в историята на Шарли ебдо. Вследствие на тази публикация, Парижката джамия завежда дело за обида, но Парижкият апелативен съд решава, че границите на свободата на словото не са преминати.[5]
На 12 май 2009 г., Филип Вал напуска „Шарли Ебдо“.
Трети период: 2009 – 2015 гг.
[редактиране | редактиране на кода]След напускането на Филип Вал, вестникът се ръководи от Шарб. Изданието се изправя пред финансови проблеми, свързани с падащите продажби. Тиражът на изданието през 2011 г. е около 48 000 броя.
В нощта на 1 срещу 2 ноември 2011 г., редакцията на „Шарли Ебдо“ е подпалена с коктейл „Молотов“.[6] Това става след като е обявено излизането на брой, в който името на вестника е променено на „Шариат ебдо“, с главен редактор Мохамед, който празнува победата на ислямистката партия Енахда в Тунис.
Четвърти период: от 2015 г.
[редактиране | редактиране на кода]На 7 януари 2015 г., към 11ч 30 минути, двама облечени в черно и тежко въоръжени мъже влизат в редакцията на вестника, на ул. Никола Апер в 11-и арондисман в Париж, и откриват огън с Калашников. Президентът Франсоа Оланд, който веднага отива на мястото на атентата, определя действието за терористичен атентат.[7] Убити са 12 души: карикатуристите Кабю, Волински, Шарб, Оноре, Тинюс, икономиста Бернар Марис, психолога Елза Каят, Мишел Рено, гост в редакцията, коректора Мустафа Урад, двамата полицаи Франк Бринсоларо и Ахмед Мерабет, и Фредерик Боасо от помощния персонал.[8]
Хроникьорът Патрик Пелу заявява веднага: „Следващата сряда вестникът ще излезе, те не победиха“.[9]
На 15 януари 2015 г. излиза брой №1178 на „Шарли Ебдо“ – „броят на оцелелите“, на чиято корица стои карикатура на Люз, на която е изобразен пророкът Мохамед, който отронва сълза, държи плакат „Je suis Charlie“, а заглавието е „Всичко е простено“.[10]
Към 3 февруари 2015 г. „Шарли Ебдо“ има над 200 000 абонати, в сравнение с 10 000 преди атентата.
„Шарли Ебдо“ е провъзгласен за почетен гражданин на френската столица през 2015 г.[11]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Официален сайт
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Un trait de liberté“, rtsarchives, Radio télévision suisse „10 documents vidéo à consulter“, 1965-2005
- ↑ Quelle est l’origine du nom Charlie Hebdo ?, Lyon Capitale, 12 януари 2015 г.
- ↑ Isabelle Hanne, «On a tous failli crever pour ce journal» Архив на оригинала от 2015-03-14 в Wayback Machine., 24 февруари 2015 г.
- ↑ Frédérique Roussel et Isabelle Hanne, «Charlie», satire dans tous les sens Архив на оригинала от 2015-08-13 в Wayback Machine., liberation.fr, 7 януари 2015 г.
- ↑ Serge Kaganski, „De l’affaire des caricatures à la tuerie du 7 janvier, comment Charlie Hebdo est devenu une cible“, lesinrocks.com, 7 януари 2015 г.
- ↑ „“Charlie Hebdo” incendié, Guéant dénonce un “attentat” Архив на оригинала от 2011-11-04 в Wayback Machine.“, Libération, 2 ноември 2011 г.
- ↑ „Attaque contre “Charlie Hebdo”: Hollande parle d'“attentat terroriste”“, Le Monde, 7 януари 2015 г.
- ↑ „Mahomet en une du « Charlie Hebdo» de mercredi“, liberation.fr, 12 януари 2015 г.
- ↑ Patrick Pelloux: « le journal va continuer, ils n'ont pas gagné », iTÉLÉ, 8 януари 2014 г.
- ↑ Корицата на „Шарли ебдо“ от 15 януари 2015 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кметът на Париж провъзгласи Киев за почетен гражданин на френската столица, dariknews.bg, 22.03.2022 г.