700 000 – 750 000 войници 70 дивизии 7 бригади 180 самолета 40 танка
300 000 войници 9 дивизии 1 бригада 500 самолета 300 танка 130 кораба
Жертви и загуби
Китайски репорт от 5 ноември 1937: 187 200 убити и 83 500 ранени[1]
Официален японски военен документ: 59 493+ (40 672 включително 9 115 убити преди 8 ноември. 18 761 пострадали от 9-а дивизия преди 1 декември); не са включени болни, репатрирани и починали вследствие на рани[2] [3][4]
Реч на генерал Иване Матсуи от 1938 г.: 18 000+ загинали[2] Данни на Osprey Publishing от 2017 г.: 18 800 загинали (Около 17 000 загинали по време на бойни действия плюс около 1 800 загинали от болести), 35 000 – 40 000 ранени и 40 000 болни[2]
При защитата на Шанхай китайските войници разчитат предимно на оръжия с малък калибър срещу превъзхождащите японски въздушни, военноморски и бронирани сили.[8]
Битката може да бъде разделена на три етапа и в нея участват близо един милион войници. Първият етап продължава от 13 до 22 август 1937 г., по време на който НАП се опита да ликвидира японските войски в центъра на Шанхай. Вторият етап продължава от 23 август до 26 октомври 1937 г., по време на който японците осъществяват десанти на брега на Дзянсу и двете армии водят боеве за всяка сграда, като японците се опитват да получат контрол над града и околните региони. Последният етап, от 27 октомври до края на ноември 1937 г., включва оттеглянето на китайската армия, изправена пред японските флангови маневри и последвалата битка по пътя към китайската столица Нанкин.
