Шаблон:Избрана статия 50 2006

Помпе́й (на латински Pompeii, на италиански Pompeï) е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след избухването на Везувий през 79 година. Градът е открит през 1748 година, когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през 18 век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град.

Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив. Изграден е върху възникнало при по-раншно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 м), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий. още»