Шаблон:Избрана статия 34 2020
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Демократическата партия, ръководител на умереното крило на Демократическия сговор от 1923 година до смъртта си през 1933 година, министър-председател на България от 1926 до 1931 година. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.
Андрей Ляпчев е роден през 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония, тогава в Османската империя. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през XVIII век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.
Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 година местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 година Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 година Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »