Шаблон:Избрана статия 33 2015
Суперхетеродинният радиоприемник е вид радиоприемник, който служи за приемане и преобразуване на енергията на радиовълните и посредством електронни устройства за създаване на електрическо напрежение, достатъчно за задействане на възпроизвеждащите устройства до създаването на достъпна за потребителите звукова енергия. Той използва принципа за преобразуване (еднократно или двукратно) на приетия в антената радиосигнал в електрически сигнал с друга постоянна носеща честота, наричана междинна честота и нейното последващо усилване и демодулиране. Намаляването на честотата на входа на много по-ниската междинна честота преди демодулацията се използва поради факта, че ниските честоти се филтрират по-лесно и тяхната амплитуда може многократно да се усили.
Основното му предимство пред линейния радиоприемник е, че най-важните му части, отговорни за качеството на сигнала — теснолентов филтър, усилвател и демодулатор не трябва да се настройват на различни честоти.
Суперхетеродинният радиоприемник се използва в много устройства в радиопредаването, телекомуникациите, телевизията и GPS. Съвременните приемници, ползващи мрежата за радиоразпръскване, се произвеждат предимно по суперхетеродинната схема с еднократно преобразуване на честотата. Изобретен е почти едновременно от немеца Валтер Шотки и американеца Едуин Армстронг през 1918 година. Вижте още »