Шаблон:Избрана статия 23 2010
Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други. Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.
Психоанализата има три основни приложения според Мур (1968):
- метод за изследване на ума,
- систематизиран набор от теории за човешкото поведение,
- метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.
По същество подобно на горното обяснение дава Корсини (1998), според когото психоанализата има следните три основни приложения:
- означаване на развиваща се система от представи за природата на човешката психика и в частност за развитието на личността и психопатологията,
- описване на техника за терапевтична интервенция при редица психични смущения,
- означаване на метод за изследване.
В този смисъл с психоанализа въобще се обозначават теории и методи, използвани за систематично обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и функции.
Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939).
Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна задача разкриването на така наречените патогенни спомени, по-късно те отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а представляват „фантазия”... още »