Шаблон:Военна история на България-цитати
Облик
- „Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, защото у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървено в сражение.“ — Епископ Енодий (474-521), за прабългарите
- „Нищо друго не им идеше така отръки, както да се прицелват, и нищо не можеше да издържи напора на стрелите им.“ — Йоан Камениат (края на IX век - началото на X век), за славяните
- „Аз съм посветил себе си на отечеството още от 61-во лето да му служа до смърт и да работя по народната воля“ — Васил Левски
- „Опълченците доказаха, че многострадалният български народ е достоен за свобода. По-блестящо участие на Българското опълчение трудно можеше да се очаква.“ — генерал Столетов, из донесение до Главната квартира
- „Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости.“ — капитан Атанас Узунов, в отговор на ултиматума на сръбския генерал Лешанин да предаде Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885)
- „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм...“ — Спас Икономов, военен кореспондент през Балканската война (1912 - 1913)
- „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи.“ — генерал Мондезир, професор във Френската военна академия по време на Балканската война (1912-1913)
- „Като стар кавалерист с особен интерес следях действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели действия. Мога да ви уверя, че досега се беше наложило убеждението, че атака на конница срещу пехота е невъзможна, което Вие опровергахте.“ — фелдмаршал Макензен, писмо до генерал Колев, Първа световна война (1915 - 1918)
- „Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран.“ — лорд Милн, при появяването на българската делегация във Великобритания