Чукоглава чапла

	Чукоглава чапла
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:	Чукоглави чапли (Scopidae)
род:	Scopus
вид:	Чукоглава чапла (S. umbretta)
	Научно наименование
	Scopus umbretta Gmelin, 1789
	Чукоглава чапла в Общомедия
	[ редактиране ]

Чукоглава чапла (Scopus umbretta) е средна по размери птица отделена като единствен вид в самостоятелно семейство на разред Пеликаноподобни

Разпространение

Чукоглавата чапла се среща в Африка на юг от Сахара, Мадагаскар и югозападното крайбрежие на полуостров Арабия. Среща се във всички влажни местообитания, включително поливни площи, каквито например са оризищата. Обитава и саваните и горите. Повечето водят уседнал начин на живот, като се движат по двойки. Други менят своето местообитание според сезона. Видът е добре приспособим към местообитания създадени от човека и осигуряващи благоприятни условия за живот.

Описание

Оперението е сиво-кафяво с лилава иридесценция на гърба. Човката е дълга, плоска и леко крива. Вратът и краката са по-къси от тези на повечето от Щъркелоподобни. Пръстите и са гребеноподобни като тези на чаплите. Опашката е къса, крилата са големи и широки. Лети добре. При полет изпъва шията напред подобно на щъркел или ибис. Когато е на земята държи шията си извита назад.

Хранене

Птиците се хранят през деня. Почиват по обяд и през нощта. Обикновено се хранят самостоятелно или по двойки. Хранят се със земноводни, риба, скариди, насекоми и гризачи. Те ходят в плитките води като търсят плячка.

Размножаване

Птиците са известни с това, че строят най-зрелищното гнездо в Африка. Строят го в продължение на месеци като в него влагат около 10 000 пръчици. Добавят и различни кости и украшения. Птиците строят повече от едно гнездо, но само в едно снасят. Другите често стават дом за други видове птици и бозайници. Снасят от 3 до 7 яйца. Мътят ги 28 - 30 дни. На 44 -50 дни малките отлитат от гнездото, но още около два месеца остават в него само за да нощуват.

Източници

↑ Scopus umbretta (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Scopus umbretta (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1]