Число на Дънбар
Числото на Дънбар е предположеното когнитивно ограничение на броя хора, с които даден човек е способен да поддържа стабилни социални взаимоотношения, т.е. взаимоотношения, при които човек познава всички хора в групата и какви са взаимоотношенията в групата.[1][2] Числото е предложено за първи път през 1992 година от британския антрополог Робин Дънбар, който открива корелация между размера на мозъка у 38 рода примати и средния размер на социална група.[1][3] Използвайки средния размер на човешкия мозък и екстраполирайки резултатите, получени за приматите, Дънбар предполага, че хората могат с лекота да поддържат около 150 стабилни взаимоотношения.[4]
Поддръжниците на идеята твърдят, че по-големите числа като цяло изискват по-ограничителни правила, закони и действащи норми, за да се поддържа стабилна и сплотена група. Числото на Дънбар не включва броя на персоналните познати, с които са прекратени социалните взаимоотношения, или далечните познати, с които липсват постоянни социални взаимоотношения. Дънбар формулира теорията си, че „този лимит е пряка функция на относителния размер на неокортекса, и това на свой ред ограничава размера на групата [...] ограничението, зададено от оперативния капацитет на неокортекса е просто върху броя индивид, с които могат да се поддържат междуличностна връзка“. В периферията на групата се включват и бивши колеги и приятели от гимназията, с които човек би искал да възстанови контактите си при повторна среща.[5]
Числото на Дънбар е популяризирано в книгата на Малкълм Гладуел „Повратната точка“ от 2000 година. Гладуел описва компанията W. L. Gore and Associates, известна с марката Gore-Tex. На принципа на пробата и грешката, ръководството на компанията открива, че при повече от 150 служители, работещи заедно в една сграда, настъпват различни социални проблеми. Компанията започва да строи сградите си с капацитет за 150 работни места и 150 паркоместа и когато паркоместата на дадена сграда приключат, се пристъпва към строежа на следващата сграда, понякога на малки разстояния една от друга.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Dunbar, R. I. M. Neocortex size as a constraint on group size in primates // Journal of Human Evolution 22 (6). 1992. DOI:10.1016/0047-2484(92)90081-J. с. 469 – 493.
- ↑ Gladwell, Malcolm. The Tipping Point – How Little Things Make a Big Difference. Little, Brown and Company, 2000. ISBN 0-316-34662-4. с. 177 – 181, 185 – 186.
- ↑ Reisinger, Don. Sorry, Facebook friends: Our brains can't keep up // CNET. 25 януари 2010. Посетен на 9 април 2018. Dunbar has now decided to shift focus to see whether Facebook has changed the number.
- ↑ Purves, Dale. Principles of Cognitive Neuroscience. Sunderland, Mass., Sinauer Associates, 2008. ISBN 9780878936946.
- ↑ Carl Bialik. Sorry, You May Have Gone Over Your Limit Of Network Friends // The Wall Street Journal Online, 16 ноември 2007. Посетен на 2 декември 2007.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dunbar's number в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |