Направо към съдържанието

Златноливаденски манастир

(пренасочване от Чирпански манастир)
Златноливаденски манастир „Свети Атанасий“
Манастирската църква
Манастирската църква
Карта Местоположение
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоЗлатна ливада
ВероизповеданиеБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияСтарозагорска
Статутдействащ
Златноливаденски манастир „Свети Атанасий“ в Общомедия

Златноливаденският или Чирпанският манастир „Свети Атанасий“ е женски православен манастир в Южна България.

Манастирът се намира близо до село Златна ливада. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.

По време на османската власт храмът е дървен, а в манастира намират подслон Паисий Хилендарски, хайдушки войводи, Васил Левски и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата, на местния партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване. В края на 70-те години е обновен по инициатива на Министерство на културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България.

Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики, рисувана в Александрия, друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от Реймското евангелие. Оригиналът е в библиотеката на Реймс, а копието е направено от наши художници, които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над която повече от 200 години във вярност към Бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира – при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис – по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната – и за седмица, идват и поклонници от чужбина дори от католически страни като Полша, например.

Манастирският комплекс включва църква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила, построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е сред монашеските килии.

Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре на туморни заболявания, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект.

В обителта Свети Атанасий се чества два пъти:

  • 18 януари – датата на последното завръщане на светеца, след като е бил 5 пъти гонен от арианите от епископския си пост.
  • 2 май – денят на неговото Успение.