Чиово
| Чиово Čiovo | |
 остров Чиово | |
 | |
| Местоположение | Адриатическо море |
|---|---|
| Страна |  Хърватия |
| Площ | 28,80 km² |
| Население | 5908 души (2011) 205 души/km² |
| Най-висока точка | 217 m н.в. |
  Местоположение в Хърватия | |
| Чиово в Общомедия | |
Чиово (на хърватски: Čiovo) е остров в централната част на Хърватия.
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]
Чиово има площ от 28,8 км², дължина 15,3 км и ширина до 3,5 км. Дължината на бреговата му линия е 43,9 км. Най-високата му точка е връх Рудине (217 м)[1].
На югоизток островът е отделен на 2 км от нос Марян, който се извисява над град Сплит на континента. На юг от Чиово е разположен остров Брач, а на югозапад - остров Шолта. На север Чиово е свързан с континенталната част чрез вдигащ се мост. На континента този мост е стъпил точно в центъра на старата историческа част на град Трогир, тъй като градът се е разпрострял едновременно на континента и на острова.
Чиово е изтеглен от изток на запад и на практика затваря Кащеланския залив като по този начин предоставя защита за градовете Кащела и Трогир.
Южната част на Чиово е известна като Призидница – от хърватски prid zidom, в превод „пред стената“, като се има предвид стената на манастира Дева Мария.
Растителност
[редактиране | редактиране на кода]Растителността на острова е типична за крайбрежната част на Далмация – дъб, ела, мирта, кипарис. Отглеждат се маслинови дървета и лозя, произвежда се зехтин и грозде.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Чиово подобно на останалите острови в Адриатическо море е населен от древността. През XV—XVI в. населението му се увеличава заради притока на бежанци от континенталната част, които се спасяват от нашествието на османците. Рязък скок в числеността на населението е отбелязан и при разрастването на Трогир.
В административно отношение Чиово попада в границите на Сплитско-далматинска жупания. Според преброяването от 2011 г. населението на острова възлиза на 5908 души[2]
В наше време освен една част от град Трогир, на Чиово има и няколко села.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)
- ↑ Statistički ljetopis Republike Hrvatske 2015, Ostroški, Ljiljana, December 2015, Croatian Bureau of Statistics, p. 47 // Архивиран от оригинала на 2020-02-20. Посетен на 2018-05-14.