Четири темперамента
Четири темперамента е прото-психологическа теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, сангвиник (който е търсещ удоволствие и е общителен), холеричен тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), меланхоличен (който е аналитичен и тих) и флегматичен (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.
Гръцкият лекар Хипократ (460 – 370 г. пр.н.е.) вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за хуморизма или четирите телесни течности, които повлияват върху чертите на характера и поведението. По-късните открития в биохимията са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на типа личност, особено в психологията, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Теорията за четирите темперамента има своите корени в древната теория за четирите хумори. Тя вероятно има своя произход в древноегипетската медицина,[1] или Месопотамия [2] но в действителност гръцкият лекар Хипократ (460 – 370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от ексцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени „хумори“): кръв, жълт жлъчен сок, черна жлъчка и флегма. По-нататък Гален (131 – 200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация De temperamentis и търси физиологическо обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като топли/студени и сухи/влажни, което е взето от Четирите елемента.[3] Може също така да има баланс между качествата, давайки общо 9 темперамента. Самата дума „темперамент“ произлиза от латинското temperare, разбърквам. В идеалната личност комплементарните характеристики или топло-хладно и сухо-влажно са идеално балансирани.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) van Sertima, Ivan. The Golden Age of the Moor. Transaction Publishers, 1992. с. 17.
- ↑ ((en)) Sudhoff, Karl. Essays in the History of Medicine. Medical Life Press, New York, 1926. с. 67, 87, 104.
- ↑ ((en)) Boeree, C. George. Early Medicine and Physiology // Посетен на 21 февруари 2013.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Four temperaments в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |