Направо към съдържанието

Четирите годишни времена

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Четирите годишни времена“ (на италиански: Le quattro stagioni) е програмно музикално произведение, написано от италианския бароков композитор Антонио Вивалди.

То е съставено от 4 цигулкови концерта от по 3 части, обрисуващи природни сцени в музика. Докато 3-те концерта са с оригинален замисъл, четвъртият – „Пролетта“, заема мотиви от операта му Il Giustino от увертюрата в първото действие (композирана по същото време).

Вдъхновението за тази творба навярно се е зародило от околностите на Мантоа. В „Четирите годишни времена“ Вивалди представя ромолене на рекичка, птичи песни (различни в отделните части на творбата), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е свързан със сонет от Вивалди, описващ сцените, претворени в музика.

Публикувани са за първи път заедно в Il cimento dell'Armonia e dell'Inventione (Опус 8) в Амстердам от Le Cène през 1725 г.