Четвърта република Южна Корея
| Четвърта република Южна Корея 대한민국 제4공화국 | |
| 1972 – 1981 | |
.svg) Знаме .svg) Герб | |
 Местоположение на Южна Корея. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Сеул |
| Официален език | корейски |
| Форма на управление | авторитарна република |
| История | Студена война |
| Провъзгласяване | 1972 г. |
| Пета република | март 1981 г. |
| Площ | |
| 99 720 km² | |
| Население | |
| По оценка от 1980 г. | 38 124 000 души |
| Валута | вон |
| |
| Днес част от |  Южна Корея |
.svg){kind=small}
Четвъртата република Южна Корея е правителството на Южна Корея между 1972 г. и 1981 г., създадено от Конституцията на Юшин, приета през октомври 1972 г. и потвърдена с референдум за 21 ноември 1972 г. От 1972 г. до 1979 г. властта е монополизирана от Парк Джъонг-хи и неговата Демократична републиканска партия под силно централизираната авторитарна система „Юшин“. С убийството на Парк на 26 октомври 1979 г., републиката навлиза в период на размирици и преход под краткотрайното президентство на Чой Кю-Ха, свидетел на държавния преврат от 12 декември, насилственото потушаване на демократизиращото движение Гуангджу, държавния преврат от 17 май и прехода към Петата република през 1981 г.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]През този период се наблюдава и икономически растеж, следван от петгодишните планове на правителството. Правителството инвестира много в тежките индустрии.
Международни отношения
[редактиране | редактиране на кода]Различни събития в международната дипломация карат режима на Парк да преразгледа дипломатическата си позиция. Забележително е нормализирането на дипломатическите отношения на САЩ с Китайската народна република, което поставя под съмнение възможността на Южна Корея да разчита на подкрепа от Съединените щати. Южнокорейското правителство започва да установява дипломатически отношения с много страни като Канада. Освен това, между Южна Корея и Северна Корея се провежда първият кръг от преговорите на Червения кръст. Парк също така обявява планове за евентуално обединение.
Конституция Юшин
[редактиране | редактиране на кода]Четвъртата република е управлявана по Конституцията на Юшин. Терминът на корейски език означава „подмладяване“ или „подновяване“, той има същия китайски корен на „възстановяване“. Значението на тази алюзия е в „императорската“ роля, която учените виждат за президентството по Конституцията „Юшин“, която ефективно концентрира цялата управляваща власт в ръцете на Парк.[1]
Конституцията от 1963 г. ограничава президента до два четиригодишни мандата. Парк обаче печели правото да се кандидатира за трети мандат през 1971 г., когато парламента, доминиран от неговите съюзници в Демократическата републиканска партия, изменя конституцията от 1963 г., за да позволи на сегашния президент да се кандидатира за трети мандат. Той печели над опозиционния кандидат Ким Дае-Юн.
Малко след като полага клетва, Парк обявява извънредно положение „въз основа на опасните реалности на международната ситуация“. През октомври 1972 г. той разпуска парламента и прекратява конституцията. След това, започва работа по нова конституция, която е одобрена на референдум, проведен на 21 ноември 1972 г. Официалните резултати показват, че 92,3% от избирателите не одобряват новия документ.
Документът е белязан от огромните правомощия, предоставени на президента. Той е избран за шест години, без ограничения за преизбиране. Народните представители избират делегати в Националната конференция за обединение, избирателна колегия, която е отговорна за избирането на президента. Изискванията за кандидатура обаче са толкова строги, че само един кандидат може да бъде на бюлетината. Той има широки правомощия да прекрати конституционните свободи и да се произнесе с постановление. Той също така има право да назначи една трета от парламента, което да гарантира ефективно парламентарно мнозинство. За всички намерения и цели, Конституцията на Юшин превръща президентството на Парк в диктатура.
Разпоредбите на Конституцията „Юшин“ са посрещнати с широко разпространени, но неефективни протести. Парк е избран без опозиция през 1972 и 1978 г. Парк остава на власт до неговото убийство през 1979 г.
Убийство на Парк и разпадане
[редактиране | редактиране на кода]Убийството на Парк, на 26 октомври 1979 г. е ключов момент в историята на Южна Корея. Премиерът на Парк, Чой Кю-Ха, поема властта като действащ президент, но почти незабавно е маргинализиран от конкурентни фракции в армията. След обявяването на военно положение след смъртта на Парк, генерал Йонг Сунг-Ха действа като главен ръководител на правителството.
На 27 октомври Чун едностранно поема контрола над правителствения разузнавателен апарат. На 6 декември Националният съвет за обединение потвърждава Чой Кю-Ха за президент в рамките на Конституцията „Юшин“, но шест дни по-късно Чун ръководи военен преврат, който насилствено арестува и задържа генерал Йонг.
Тъй като нарастващите социални вълнения се очертават в демократичното движение Гуангджу, Чун затегва военното положение, потушава протестите с войници. Избран за президент от продължаващия Национален съвет за обединение, Чун постепенно закрива институциите на Четвъртата република, разпускайки парламента и създавайки извънредна национална комисия за сигурност със себе си като директор. Накрая, Чун обявява нова конституция през 1981 г., като я прокарва чрез референдум, като по този начин официално разпуска републиканската система и системата на „Юшин“ на Четвъртата република и Парк.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ E.g., Kim, B.-K. & Vogel, E. F. (eds.) (2011) The Park Chung Hee Era: The Transformation of South Korea. Harvard University Press, p. 27. However, it is argued in the book that the Yusin Constitution merely formalised rather than directly established the "imperial presidency".
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fourth Republic of Korea в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |