Чета на Бойчо войвода
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/%22%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%22%2C_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2.jpg/250px-%22%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%22%2C_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2.jpg)
Хайдушката чета на Бойчо войвода е организирана от Бойчо Цеперански веднага след преминаването на руската армия в България през 1828 г. и достигането ѝ до Стара планина в хода на военните операции. Знаменосец на дружината е Курти Байрактар, с истинско име Вълко Янчев.[1]
В дружината се включили стари хайдути и млади мераклии, българи. Бойчо Цеперански хайдутувал из Балкана около тридесет години преди и след тази война. Командването на руските войски възложило на четата да извършва предимно разузнавателна и саботажна дейност по Стара планина и в Тракия, в тила на турската редовна армия и башибозук. В нея участвали и двамата братя на войводата.[1]
След войната четата нападнала Трявна след сключването на мира с турците. Това е счетено за неподчинение на руското командване, а Бойчо войвода и братята му били заточени в Сибир. Но войводата успял да избяга оттам и през Азия се върнал в България. По време на Кримската война Бойчо войвода отново организирал доброволческа чета в помощ на руските войски, която действала в Тузлука и около Силистра. След Кримската война войводата пак се отдал на хайдутството, събрал малка дружина от дванадесет души и продължил да ходи из Балкана. Загинал след предателство в сражение с турска потеря, командвана от Зейнал паша в Тетевенския Балкан.[1]
Участници в четата[редактиране | редактиране на кода]
- Бойчо войвода, Бойчо Цеперански – роден в колибите Цепераните, Тревненско. Хайдутин и хайдушки войвода;[1]
- Георги Цеперански – брат на войводата, загинал в Сибир;[1]
- Георги – байрактар на четата, не е известно откъде е;[1]
- Петър Цеперански – по-голям брат на войводата. Водил самостоятелна хайдушка чета през 1820 – 1821 г. След Освобождението живял в село Геленджик, Добричко. Починал около 1885 г.;[1]
- Курте байрактар, с истинско име Вълко Янчев – от с. Кортен, Новозагорско.[1]
- Негови ученици и четници са войводите Филип Тотю, Панайот Хитов, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Златьо Конарчанина.[2]