Направо към съдържанието

Червен (област Пловдив)

Вижте пояснителната страница за други значения на Червен.

Червен
България
41.9509° с. ш. 24.9546° и. д.
Червен
Област Пловдив
41.9509° с. ш. 24.9546° и. д.
Червен
Общи данни
Население720 души[1] (15 март 2024 г.)
29,5 души/km²
Землище24,395 km²
Надм. височина417 m
Пощ. код4252
Тел. код03325
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ80437
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Асеновград
Христо Грудев
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Червен
Атанас Игнатов
(БСП)
Червен в Общомедия

Чѐрвен е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

Селото се намира в полите на Родопите на 30 км южно от Пловдив и на 10 км южно от Асеновград по пътя за Кърджали. То е изходен пункт за населените места Горнослав, Орешец, Добростан, Мостово, Врата, Сини връх, Бор и Три могили, както и за хижа „Марциганица“ и скалните масиви „Беланташ“ и „Кръстова гора“ (през село Мостово).

Намира се на 412 метра надморска височина.

До 1934 година името на селото е Цървен.[2] За първи път името на селото се среща като Цървен в устава на Бачковския манастир от 1081 г. Предполага се, че на северозапад от днешното село е имало тракийско селище.

Правят се хубави печени агнета, а от лозовите масиви в землището на селото се правят качествени червени вина. Покрай селото е съществувал един от най-старите манастири в България – „Св. Иван“. Когато Бачковския манастир е бил изгорен, монасите са се крили в него близо 100 г. По-късно го настига участта на повечето български манастири – изгорен е до основи от турците. А после е довършен от иманяри. И до днес личи мястото, на което е съществувал. В Червен има голяма църква – „Св. пророк Илия“, построена е през 1880 г., която се поддържа в добро състояние. В двора на църквата е и първото училище на селото. Също така има множество параклиси – „Св. Георги“, „Св. Марина“, „Св. Атанас“, „Успение Богородично“ и др.). На 4 км от селото, в гората, е разположена красива местност, наречена „Света Богородица“. Районът е с богата история. В центъра на селото има 300-годишен чинар, който през 1981 г. е обявен за вековно дърво и се защитава от държавата. В селото се развива предимно селско стопанство и туризъм.

На 1 октомври в местността „Света Богородица“, която е намира над селото, се организира събор.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.