Чаулева къща
Чаулева къща Чаулева куќа | |
Втората къща вдясно. Първата е Ламбеската къща. Вляво е Рилковата къща | |
Местоположение в Охрид | |
Вид | къща |
---|---|
Местоположение | Охрид, Северна Македония |
Стил | възрожденски |
Изграждане | XVIII век |
Етажи | 3 |
Статут | паметник на културата |
Чаулева къща в Общомедия |
Чаулевата къща (на македонска литературна норма: Чаулева куќа) е възрожденска къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Къщата е разположена във Вароша, на улица „Цар Самуил“ № 44. Построена е във втората половина на XVIII век и е сред малкото напълно запазени и интериорно и екстериорно възрожденски къщи в Охрид от този период. Била е собственост на Паско Чауле (Руник).[1] Към началото на XXI век е къща за гости, наречена „Вила Йован“.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Къщата има три нива. Начинът на изграждане е традиционен, характерен за епохата – каменно приземие и етажи с дървена паянтова конструкция. Вторият етаж е еркерно издаден, подпрян с дървени косници, като така е коригирана неправилната форма на приземиено и е уголемена жилищната площ на етажа. Изобщо къщата е добър пример за получаване на максимално пространство.[1]
Покривът е с характерни леки склонове и е дървена конструкция с покритие от стари турски керемиди. Фасадата на сградата е бяла, с характерни дървени обшивни дъски. На прозорците на приземието има решетки, а дърводелството е доста лошо, особено на приземния етаж, където има барове, вградени в прозорците от съображения за сигурност. Промените, които къщата е претърпяла, са малко – приземният етаж от чехларска работилница е превърнат в кухня с трапезария и са доградени стълби от приземието до първия етаж.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј – Охрид, 2016. с. 33.