Направо към съдържанието

Чарлс Бракенбъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чарлс Бракенбъри
Charles Booth Brackenbury
британски офицер
Роден
Починал
20 юни 1890 г. (58 г.)
ПогребанВеликобритания

Националност Великобритания
Учил вКралска военна академия
Военна служба
Званиегенерал-майор (1889);
полковник (1876)
лейтенант (1862)
ВойниРуско-турска война (1877 – 1878);
Кримска война (1853 – 1856)
БиткиОбсада на Севастопол (1854 – 1855)
Чарлс Бракенбъри в Общомедия

Чарлс Бут Бракенбъри (на английски: Charles Booth Brackenbury) е британски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турска война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чарлс Бракенбъри е роден на 7 ноември 1831 г. в Лондон в семейството на потомствен офицер от Графство Линкълншър. Посвещава се на военното поприще. Завършва Кралската военна академия с назначение за втори артилерийски помощник (1850).

Участва в Кримската война от 1853 – 1856 г. Бие се в състава на 6-а конна артилерия при обсадата на Севастопол (1854 – 1855).

След войната служи в Малта (1857). Работи като помощник-инструктор и асистент по артилерийско обучение в Кралската военна академия (1860 – 1867). Произведен е в първо офицерско звание лейтенант (1862). Служи в разузнавателния отдел на военния кабинет от 1874 г. Повишен е във военно звание полковник (1876).

Военен кореспондент е на вестник „The Times“ в Австро-пруската война (1866), Френско-пруската война (1870 – 1871) и Руско-турската война (1877 – 1878). В своите кореспонденции отразява личните си впечатления от войните. Като военен кореспондент в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. събира разузнавателна информация за руската армия.

След войните е директор на завод за барут в Графство Есекс (1880). Командир е на артилерията в югоизточния район и директор на артилерийското обучение в Кралската военна академия (1886 – 1889). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1 октомври 1889 г. Директор на военната служба в Intel и на военните науки в Woolwich (1889 – 1890). Автор е на пет военни и военнотеоретични труда.

Умира на 20 юни 1890 г. в Лондон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 296.
  • Lee, S. Dictionary of National Biography. Vol I. Smith, Elder,& CO, London, 1901, Brackenbury, Charles Booth, 245 – 246.